Петър Бучков Размерът на детските надбавки, изплащани от работодателя, съгласно подписан колективен трудов договор, се определят по принципа pro rata temporis. Това постанови Съдът на Европейския съюз и ще рече, че служителите на непълно работно време ще получават по-малка сума детски надбавки, изчислена пропорционално на отработените от тях часове в сравнение с колегите им на пълно работно време. Това не е дискриминация, приемат евросъдиите, тъй като детските добавки изплащани от работодателя са на база заплащането на положения труд, а не са социално подпомагане, каквото е изплащането на детски от държавата.
Конкретният казус е с австрийски произход.
Австрийска федерация на синдикалните организации (Österreichischer Gewerkschaftsbund) предявява иск пред Съда по труда на Австрия (Oberster Gerichtshof) срещу Сдружението на австрийските банки и банкери („VÖBB“) с искане да се установи, че служителите на непълно работно време, които попадат в приложното поле на колективния трудов договор за банковите служители и банкерите, имат право на пълния размер на надбавката за деца на издръжка, съгласно този договор, а не само на надбавка в размер, изчислен пропорционално на продължителността на работното им време.
Съдът по труда изпитва съмнения относно обхвата на принципа pro rata temporis по делото и преди да реши спора отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
Необходимо ли е принципът pro rata temporis да се прилага за предвидена в колективен трудов договор надбавка за деца
на издръжка с оглед на естеството й, а именно социално обезщетение, изплащано от работодателя с цел частично да се покрият разходите на родителите за издръжка на детето, за което е получена надбавката?
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от сключеното на 6 юни 1997 г. Рамково споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложението към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), както и до тълкуването на член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
„Принцип на недискриминация”
е наименованието на въпросната клауза 4 от рамковото споразумение, която предвижда следното:
„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение, само поради това, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.
2. При необходимост, се прилага принципът pro rata temporis”.
Из решението на евросъдиите в Люксембург:
Въпросната надбавка за деца на издръжка не е предвидено по закон обезщетение, което се изплаща от държавата. Тази надбавка се изплаща от работодателя на служители, които имат деца на издръжка, съгласно колективен трудов договор, сключен от договарящите страни. Следователно тази надбавка не може да се квалифицира като „обезщетение от социалната сигурност“, макар с нея да се преследват такива цели.
Между страните в процеса няма спор по въпроса, че разглежданата надбавка има характер на заплащане на служителите.
В този контекст Съдът подчертава, че макар редица изплащани от работодателя придобивки действително да отразяват и да са свързани със съображения на социалната политика, не може да се поставя под съмнение фактът, че дадено обезщетение е по естеството си заплащане, когато служителят има право да получи обезщетението от работодателя поради наличието на трудово правоотношение.
След като надбавката за деца на издръжка е част от възнаграждението на служителя, тя се определя в съответствие с условията на трудовото правоотношение, договорени между него и работодателя.
Ето защо, ако съгласно условията на трудовото правоотношение служителят е нает на непълно работно време, следва да се приеме, че прилагането на принципа pro rata temporis при изчисляване на размера на надбавката за деца на издръжка е обективно обосновано по смисъла на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време и необходимо по смисъла на клауза 4, параграф 2 от това рамково споразумение.
Съдът припомня за предишни свои решения за приложението на принципа pro rata temporis за други обезщетения, които се изплащат от работодателя и са свързани с трудово правоотношение при непълно работно време.
Правото на Европейския съюз допуска размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се изчислява в съответствие с принципа pro rata temporis, както и дните платен годишен отпуск да се определят съгласно същия принцип.
Отчитането на по-малката продължителност на работното време спрямо работниците и служителите на пълно работно време представлява обективен критерий, който позволява да бъде пропорционално намален обемът на правата на съответните работници.
Крайното решение на Съда в Люксембург, което е валидно за правораздаването във всички държави членки е:
Клауза 4, параграф 2 от сключеното на 6 юни 1997 г. Рамково споразумение за работа при непълно работно време трябва да се тълкува в смисъл, че принципът pro rata temporis се прилага при изчисляване на размера на надбавка за деца на издръжка, изплащана от работодателя на служител на непълно работно време съгласно колективен трудов договор като този за австрийските банкови служители и банкери.
Автор: Петър Бучков
