Петър Бучков Що е то реформа в съдебната система и кои са мераклиите да я сторят?
Министърът на правосъдието Христо Иванов изненадващо си сви подкрилките на летящия старт към реформа на съдебната система, като заяви в неделя пред БНР, че предсрочното разпускане на Висшия съдебев съвет (ВСС) ще е вредно. Същия ден в интервю (взето предния ден) пред Сашо Диков лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев обяви, че пътят към върховенството на закона трябва да мине през реформата – оставка на ВСС и в тази посока, с летящ старт се бил отправил опитният по темата министър Христо Иванов. Ден по-рано пък вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева анонсира „Аз предпочитам да има Висш съдебен съвет (ВСС), който си върши работата”.
Явно блокът от синьо-жълтеникави лего кубчета е някакъв мутант, който яко се тресе реформаторски, но защо Темида трябва да го отнесе!?
Реформа е да пребоядисаш входната врата!
Това е деликатното определение на големи личности. Ще си позволя да бъда по-безскрупулен – да си го преместиш от единия крачол в другия!
В конкретния случай с щенията на Реформаторите към Темида амбициите са още по- брутални – да се нахлузят в панталоните й и то в крачола до джоба с мангизите, а не до този с ключовете. Имат ли пример за начинанието?! Малко ретроспекция за размисъл.
Разтурянето на първия и най-кратко жив ВСС.
Два месеца и девет дни просъществува първият състав на ВСС, който след приемането на сегашната ни Конституция встъпи в длъжност на 27 септември 1991 г. (тогава днешният ни правосъден министър Христо Иванов е бил непълнолетен). Бе разпуснат на 6 декември 1991 г.
Причината и поводът – популизъм и интереси.
„Сини” ментори активно облъчваха обществото, че е недопустимо бивши членове на БКП да са кадровици на Съдебната власт. При соца не можеше де шавнеш нагоре от районните съд и прокуратура, ако не си член на партията. Същността на тревогата на първите „реформатори” бе, че тези хора са професионалисти-магистрати и не подлежат на политическо давление. Сериозно ги притесняваше, че професионалистите се вълнуват единствено за честта на съдебната власт и отстояват правата на колегите си. Членовете на този ВСС за двата си месеца „живот” успяха да преназначат юристите с опит от закрития Държавен арбитраж като съдии. По време на соца в арбитражния съд попадаха невероятни юрист – единствено поради буржоазния си произход.
Поводът за разтуряне на ВСС септември-декември 1991 г. бе, че законът не допуска участие на адвокати в него! Тогава в България все още не се бяха проявили неправителствените организации, финансирани от чужбина.
Съставът на първия ВСС на България бе:
Пенчо Пенев – министър на правосъдието до 8 ноември 1991 г.
Светослав Лучников – министър на правосъдието.
Димитър Лозанчев – председател на Върховния съд
Мартин Гунев – главен прокурор
Избраните члуенове: Байчо Панев, Божидар Колев, Васил Дончев, Георги Кандиларов, Димитър Димитров, Димитър Гочев, Димитър Чавдаров, Живан Белчев, Иван Филчев, Йорданка Хаджиенева, Иван Шиваров, Кирил Маричков, Коста Богацевски, Лилко Йоцов, Любен Велинов, Любомир Сахатчиев, Недко Добрилов, Николай Чирипов, Павел Димитров, Симеон Котев, Стоян Цонев и Чанко Апостолов.
Интересен факт е, че в този първи върховен орган на съдебната ни система има само една дама – съдия Йорданка Хаджиенева – съпругата на Христо Данов. И то при условие, че още тогава професията магистрат (съдия, прокурор и следовател) бе феминизирана над 60 процента. За сравнение, дамите в сегашния ВСС са 13 – мнозинство в 25-членния състав.
Същевременно световноизвестен факт е, че най-консервативната система е съдебната.
Защо се провали изборът за председател на ВКС в съревнованието между Павлина Панова и Таня Райковска – перфектни професионалисти без обвинения за участие в корупцоннни схеми? Сблъсъкът между двете кандидатури бе проектиран през всевъзможни версии от зоната на конспирацията. Без нито едно социологическо изследване (основно сред съдиите)
мъж или жена трябва да е председател на ВКС.
В родината ни няма случай дама да е била председател но Върховен съд. Подобна е статистиката и в Съда на Европейския съюз.
Не мога да си позволя да се позова на „представителна извадка”, тъй като не съм социолог, но на въпросът ми „мъж или жена трябва да е председател на ВКС”, предимно получавах отговор „мъж”, и то от дами – юристи!
Мъжкият претендент във втория тур, съдия Лозан Панов бе блъснат от кола в навечерието на номинирането му и е в „Пирогов”. МВР на петия ден след инцидента обяви, че търси свидетели на инцидента. Съдия Лозан Панов се оказа мъжкар и въпреки шока пое отговорността да не се откаже в името на интересите на обществото.
Докога ще преизживяваме дежавюто за обладаване на Темида. Нужна ли е поредната реформа в съдебната система и
що за мутант са радетелите й от Реформаторския блок?
Излиняло лъвско тяло със зародиши на соколови криле и напориста глава, която казва „да” на нормалността. Подобно същество не би оцеляло дори в легендите на древните елини (гърци). Реформаторите пропускат,че мутантът е като ядро на клетка, обградена с ореол от капитал. Пространството между него и кръга от капитали е пропито от паяжини, по които щъкат акари с идеална цел. Идеалните паяци захранват и ядрото, и обвивката, като достолепно затлъстяват в посредническите си функции.
Добрата новина е, че по закона за причината и последствието, подобна симбиоза е невъзможно да просъществува дълго. Единият вариант е „нормалният” лъво-сокол и „идеалните” паяци така да затлъстеят, че да разкъсат плацентата на кръга от капитали и да излезнат на бойното поле на реалността. Другата е кръгът от капитали да се уплътни и да смаже съществото в утробата си… като пощади само някои от децата на идеалните паячета.
Всички политици, в един глас говорят за „реформа” в Съдебната власт от началото на т.н. Преход. И правят, преправят и допълват правила с тази цел. Но политизацията остава. А и човекът си е същият. Тогава? Да пуснем пряката демокрация в съдебната система. Да избираме магистратите мажоритарно, както избираме кметовете. Да си носят отговорността хората избират ли и кого избират да ги съди, разследва и обвинява.
Автор: Петър Бучков
