Петър Бучков Правото на Европейския съюз не допуска налагането на данък върху доходи, получени от печалби при хазртни игри в чужбина, при условие, че от подобно облагане е освободено спечеленото от игри на късмета в самата държава-членка. За това решение на Съда на Европейския съюз, съобщи Правен свят. Според евромагистратите в Люксембург, дискриминация е налице, дори при обяснението, че с подобен двоен аршин държавата се е стремяла да ограничи прането на пари.
Конкретният казус е с италиански произход.
В случая пред Съда в Люксембург са обединени две дела на гражданите Кристиано
Бланко и Пиер Фабрети срещу
актове на Агенцията по приходите на Рим (Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale I di Roma — Ufficio Controlli) – наричана „Агенцията”.
Актове за неплатени данъци върху половин милион евро.
На 1 декември 2011 г. Агенцията съставя на г-н Бланко ревизионен акт за недекларирани доходи, спечелени в казина в други държави членки на Европейския съюз, съответно: 410 227 Евро през 2007 г.; 25 969 Евро през 2008 г. и 46 028 Евро през 2009 г. Тези суми Агенцията приема като „доходи от други източници“ , според италианския закон, и изисква от г-н Бланко да заплати допълнителен данък върху доходите на физическите лица плюс лихви и глоби.
Г-н Бланко обжалва и се оплаква от дискриминационно третиране, тъй като реализираните в Италия печалби не подлежали на деклариране и не се облагали с данък върху дохода, тъй като се облагали при източника със заместващия данък върху развлекателните дейности и тъй като реализираните в други държави печалби вече били обложени в тях при източника и не трябвало да се облагат в Италия.
Шокът за г-н Фабрети
е подобен. На 6 декември 2011 г. Агенцията му съставя акт да заплати 45 327 Евро , за това, че е пропуснал да декларира спечелени на покер през 2009 г. в друга държава членка на ЕС 52 000 Евро. Фабрети обжалва със същите мотиви, посочени от Бланко.
Производството е пред Комисията по таксите на провивинция Рим (Commissione tributaria provinciale di Roma), наричана запитващата юрисдикция, която преди да се произнесе и по двата случая, решава да спре производството и да постави на Съда
следния преюдициален въпрос:
„Противоречи ли на член [56 ДФЕС] предвиденото в член 67, [параграф 1], буква d) от [DPR № 917] задължение за деклариране и облагане с данък на печалбите, получени от местни за Италия лица в игрални зали в държави — членки на Европейския съюз, или то следва да се счита за обосновано поради съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве по смисъла на член [52 ДФЕС]?“.
Според запитващата юрисдикция целта на италианското законодателство била не толкова да защити националните игрални заведения, колкото да предотврати практиките, свързани с пране на пари и пране на собствени капитали в чужбина, както и да ограничи изнасянето в чужбина или внасянето в Италия на капитали, чийто произход не може да бъде проверен.
Из решението на евросъдиите в Люксембург:
„Облагането с данък в държава членка на печалбите от игрални заведения за хазартни игри, намиращи се в други държави членки, и освобождаването от данък на такива печалби, получени от игрални заведения за хазартни игри, намиращи се на нейната територия, не могат да гарантират постигането на целта за борба със зависимостта от игрите чрез последователни действия, тъй като това освобождаване всъщност може да насърчи потребителите да участват в хазартни игри, които им дават възможност да се ползват от него”.
„Не може да се изключи, че борбата с пристрастяването към игрите е свързана със закрилата на общественото здраве (вж. в този смисъл решение Комисия/Испания, EU:C:2009:618, т. 40 и цитираната съдебна практика) и поради това би могла да бъде основание за дискриминационно ограничаване на свободното предоставяне на услуги”.
„Членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, според която печалбите от хазартни игри, реализирани в игрални заведения за хазартни игри в други държави членки, се облагат с данък върху дохода, а същите доходи, когато са реализирани в игрални заведения на нейната територия, са освободени от този данък”.
С пълния анализ на евромагистратите може да се запознаета в сайта на Съда на Европейския съюз – съединени дела C-344/13 и C-367/13.
