Петър Бучков Работодателите не нарушават правото на Европейския съюз, когато без съгласието на работник с трудов договор на непълно време еднолично го преобразуват в договор на пълно работно време, съобщи Правен свят.
Това постанови в решение от 15 октомври 2014 г. Съдът на Европеския съюз. Евромагистратите изключват подобен акт да представлява дискриминация. Те потвърждават заключението на генералния адвокат, че наличие на дискриминация би имало в обратния случай – против волята на работника работодателят да промени трудовият му договор на пълно работно време в такъв на непълно.
Казусът е с италиански произход,
но касае трудовите взаимоотношения работник-работодател на територията на целия Европейски съюз и визира тълкуване на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), което се съдържа в приложение към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г.
Спорът е между Министерство на правосъдието на Италия и неговата служителка Тереза Масчелани.
Г-жа Масчелани от 28 август 2000 г. работи като служител на Министерство на правосъдието на Италия при намалено наполовина работно време от три дни в седмицата.
На 4 ноември 2010 г. Италианската държава приема Закон № 183 относно делегирането на правомощия на правителството в областта на работата при тежки и вредни условия на труд, на реорганизацията на органи, на разрешените отпуски, дежурства и отсъствия, на мерките за социална закрила, на услугите по заетостта, мерките за насърчаване на заетостта, обучението и заетостта на жените, мерките против недекларирания труд и разпоредбите относно заетостта в публичния сектор и трудовите конфликти.
След влизане в сила на този закон, Министерството на правосъдието на 8 февруари 2011 г. преразглежда режима на непълно работно време, предоставен на г-жа Масчелани и на основание член 16 от този закон едностранно прекратява този режим и я задължава да работи на пълно работно време, разпределено в шест дни от седмицата, считано от 1 април 2011 г.
Г-жа Масчелано яростно се противопоставя на промяната,
която нарушава начина й на живот да посвещава свободното време на своето семейство и на професионалното си обучение и интелектуално развитие. Според нея Директива 97/81 установява принцип, според който работата на непълно работно време не може да се преобразува в работа на пълно работно време против волята на работника, и че поради това член 16 от Закон № 183/2010 противоречи на тази директива. Министерство на правосъдието не се съгласява с претенциите на жалбоподателката и й разпорежда да се подчини на новия режим на работно време.
Така спорът достига до Районния съд на град Тренто.
Преди да се произнесът италианските магистрати отправят два преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз:
„1) Трябва ли клауза 5.2 от Рамковото споразумение, въведено в действие от Директива 97/81, да се тълкува в смисъл, че не допуска националните законодателства на държавите членки да предвиждат възможност за работодателите да преобразуват трудовото правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време дори когато работникът не е съгласен?
2) Изключва ли същата Директива 97/81 разпоредба на националното право (като член 16 от Закон № 183/2010, съгласно която работодателите могат да преобразуват трудовото правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време дори когато работникът не е съгласен?“.
Пълният анализ на евромагистратите в Люксембург може да проселедите в сайта на Съда на Европейския съюз – дело C221/13. Крайното заключение е, че
Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се съдържа в приложение към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г., и по-точно клауза 5.2, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, при обстоятелства като тези в делото по главното производство, национална правна уредба, по силата на която работодателят може да разпореди преобразуването на трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време без съгласието на засегнатия работник.
