Реформа – магията да пребоядисаш портата


Хората налагаме безброй реформи, които не изискват вътрешна саможертва и всеки си въобразява, че неговата реформа ще изведе света на прав път завинаги, докато самият той развива злото вътре в себе си.
Но дори да познаваме саможертвата, не можем да се смятаме за съдници и съдия-изпълнители на своите събратя, па били те цигани или магистрати. Защото има извечен Съдник и Изпълнител.

Не можем да си позволим дори за миг преценка, в която да обичаме повече лекарите от циганите, или да харесваме повече френския посланик от магистратите.
Това, което ме отблъсква от така нареклите се реформатори е, че те заклеймяват тези, които се отклоняват от техните „реформаторски” възгледи, а прогласяват като достойни за възхищение други, които се доближават до собствените им критерии.
Но собствените им критерии не са ли ялови? И ако това е така, те не са ли бояджии, които за пореден път боядисват предната врата.
Можем да си помогнем само със състрадателна саможертва, а не да размахваме юпитеровия пръст. Саможертвата не открива топлата вода, не подрежда хората според квалификации (цигани, скотове, лекари, реформатори). Тя не се стреми да привлече човека към собствените си възгледи, нито да го убеди в превъзходството на своите методи. Ако децата ни наблюдават спокойствието на ума и доброто сърце спрямо всички и те ще израснат с благи сърца.


Защо „реформаторите” пък и други политици се юрнаха да нападат Съдебната власт. Защото мотивът им е да я овладеят и да я подчинят за себе си.
Плашат магистратите със съда в Страсбург. Ами този съд не е ли политизиран благодарение на „реформаторите.” Политическите дела срещу държавата ни не се ли разглеждат с предимство и в по-кратки срокове?
Тиквен медал за Съдебната власт е от една страна да оправдае обвиняемите за убийството на Андрей Луканов-министър председател на България, защото били изтезавани от полицаи, а от друга страна да оправдае полицаите, защото не е вярно, че са изтезавали Юрий Ленев – един от обвиняемите, пропял и издал групата. А Истината е една!

Позор е за България, Съдът в Страсбург да осъди държавата ни за изтезания от полицаи по жалба на Юрий Ленев и адвокати от Български Хелзински комитет въз основа на неистински медицински документ.
„Фалшивото медицинско”е направено през юли 1999 г. с цел да се помогне на обвиняемите за убийството на Андрей Карлович. То е с недостоверна дата, с невярно съдържание и не е подписано от посочения като издател – лекар. Съставителите на фалшивото медицинско са си оставили ръцете в тази поръчка. Експерт – графолог е дал категорично заключение, че подписът под фалшификата не е на посочения лекар като негов автор.
В деня, следващ неверната дата на неистинския документ – 07 юли 1999 г . – Юрий Ленев е прегледан и огледан медицински в МВР болница по негово желание.Не са установени следи от насилие и изтезание. Съдът в Страсбург разгледа жалбата на Юрий Ленев в съкратени срокове. Юристи, нарекли себе си „правозащитници”, „реформатори” постигнаха целта си за заклеймяване на другите, които не споделят техните възгледи, че българската полиция е държавен орган за изтезание.

Нима този процес в Страсбург е справедлив? Защо нашите избранници в ЕСПЧ и Процесуалното представителство на Министерство на правосъдието не са се запознали с медицинските доказателства и протоколите за разпит на свидетелите.

Защо не са обърнали внимание върху показанията на д-р Димова, която изрично потвърждава като свидетел, че не е автор на подписа под медицинското удостоверение за Юрий Ленев от 06 юли 1999 г.
И се стигна дотам, заместник на Главния прокурор да прави изявление, че разследването на Софийска районна прокуратура, което установява чрез експерт, че медицинското удостоверение за „изтезанието” на Юрий Ленев е неистинско, не съставлява основание за възобновяване делото за убийството на Андрей Луканов.
Защо ни е тогава основанието за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК: „чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото.”
Има и други примери на несправедливи процеси пред съда в Страсбург.
Е, допустимо ли е, представители на „реформаторите” да казват, че за пръв път Стратегията на съдебната реформа си поставя за цел „Справедлив процес”. Не е ли гарантиран справедливият процес с основните принципи в процедурните ни закони. Ако в сърцето си постоянно съдим и хулим другите, значи всеотдайната саможертва е все още скрита за нас. По нищо не се отличаваме един от друг , даже по степен на осъзнатост.

Реформата на съдебната власт на реформаторите е да боядисат предната врата,
защото тя не са различава от безбройните реформи на другите политици. България е обявена за суверенна държава. Но внимаваме ли, когато ратифицираме международните договори, които стават част от вътрешното ни законодателство и имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Не даваме ли прибързано ключа от „бараката” ни на чуждите посолства и на техните представители в изпълнителната власт.

Като хулим съдебната система и магистратите хулим себе си.
Върховният закон поставя най-строги изисквания към членовете на ВСС-кадровия орган на Съдебната власт. За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с поне 15 години юридически стаж и високи професионални и нравствени качества. Нима депутатите и магистратите са избрали за членове на ВСС безнравствени юристи?

Всички депутати и магистрати ли са безнравствени. А хората, които са избрали депутатите също ли са безнравствени!

Ето, налага се идеята, че всички сме еднакви. Вместо да анализираме причинно- следствената верига довела нещата до това положение, циганите до това състояние, в което се намират… Вместо да видим страданието на народа ни…Ние хулим, облечени в чуждоземни костюмчета, наред – цигани, магистрати, полицаи… Позволяваме безнаказано на чужди посланици да наричат българския съдия „гнила ябълка”!
Ако дори за миг напуснем А-за си – Князът на тоя свят, и преминем към саможертва, ще видим страданието на хората ни. Едва тогава ще сме на крачка от разбирането, че пречистването на народа ни е неизбежно,защото страда…
Каква е причинно-следствената верига довела циганите до това състояние, в което се намират. Каква е причината довела магистратите, полицаите, лекарите, учителите, журналистите, производителите и хора от други съсловия до това последствие.
Причината е, че правилата се правят от депутатите, които са разцепени на групи , подгрупи и самостоятелни „играчи”, които мислят користно и за това грешат съществено с последици за цял един народ!
И правят корупционно законодателство, което погазва върховенството на закона с тайната и неправомерна цел да прехвърлят отговорността за несполучливите процеси в защита на държавния и обществен интерес върху Съдебната власт. Съденето и хуленето на Съдебната власт е израз на омраза към магистрата от злото и страхливо сърце на някакъв политик.

Ако мислим за магистратите със съвършено спокойствие ще изпитаме дълбоко състрадание към тяхната участ.

Труд и дисциплина. Без това не може да се справи и най-калпавият магистрат.
Ние сме избрали хора, които да правят правилата в Народното събрание. Магистратите не създават правила следователно не правят и реформа за устройството и структурата на Съдебната власт, за процедурата на процесите и материалното законодателство. Чудно е, защо политици призовават магистратите да участват в реформата на Съдебната власт.

Дотам реформаторите са запълнили сърцето си с неразбиране и горделивост, че говорят за Реформата си на Съдебната власт като за солта на земята, като за яйцето и кокошката…

Позволяват си да казват, че българският магистрат нямал „капацитета”(чуждоземен, реформаторски термин). А Меглена Кунева, пък казва чудото, че „Съдебната система трябва да припознае лидерството си в реформата на правосъдието у нас. Няма как тя да стои отстрани и да наблюдава реформите“.
Добре, че Димитър Гочев написа статия за в. 24 часа да защити „капацитета” на магистрата: „Основният критерий дали една държава е цивилизована, е дали в нея се зачита правото. Ето защо никакви цели не могат да оправдаят незачитането на Конституцията. Целите на стратегията на МП би могло да бъдат постигнати без да се нарушава конституцията – с друг юридически подход и с друга юридическа техника, различна от заличаването на ВСС и създаването на два нови държавни органа.”
Тогава, щом ще изменяме Конституцията, нека въведем пряката демокрация. Човекът, такъв какъвто е да избира пряко и мажоритарно магистрата, както избира кмета. Защо това не се предлага от реформаторите?! Защото искат да боядисат предната врата по реформаторски и да завладеят Висшия съдебен съвет и най-значимият в правораздаването – Софийски градски съд.
Три са безусловните предпоставки на демокрацията:
Свобода на словото; Независима съдебна власт и Свободно движение на хора, капитали, услуги и стоки. Нито една от тях не е част от изявената в публичното пространство Стратегия на реформаторите.
Защо? Защото властите са вече пет. Освен трите на Мотескьо, трябва да се съобразяваме с икономическата власт на олигарсите и техните медийни империи.
За това е прав този, който е казал, че демокрация е имало само половин час – времето, през което Демостен е развил своята представа за нея.
Благодаря ти Господи, че ни даде Интернет, за да мога да напиша и разпространя тези размисли в защита на човека –магистрат.

Автор: Надежда Ковачева – минувач

Read Previous

„А някой кара колело…” възобновено от 1bike

Read Next

Има хълмове и тепета

One Comment

  • Много пъти минавам покрай тези работи…Това е Пътят. Действие чрез недействие. Събинче, ти не си зяпач, а страж на Истината!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Most Popular