vergil 
Автор: Станислав Пандин, психолог
Фотография: http://www.burgerpoint.eu
Това не е точно статия за сръбската скара и последствията от преяждането.
Стимулът и зависимостта могат да бъдат категоризирани и по друг начин, а именно в чисто житейски план, отвъд тяхната научна психолого-физиологическа дестинация. Какво имам предвид?
Поглъщането на едно кебапче по закон е част от механизма на безусловната рефлексия. Та бидейки изядено то, впоследствие може да се превърне немедленно в корав стимул при гласуването, особено ако носителят е горд собственик на елементарен модел на психическа организация. И така, когато психическата конституираност и особено процесът мислене, са все така инфантилно-повърхностни и статични във времето, това само по себе си предполага, но и задава параметрите на последващото количествено натрупване на кебапчета във времето и пространството, което действие гарантира сигурността на един бъдещ благ вот. В такъв случай вече става въпрос за една неизлечима и повсеместна зависимост при антифлексибилномислещите, що се отнася до месните цър-пър варианти, които очевидно се явяват най-важното стимулно удовлетворение в житейския им път.
В заключение може да констатираме факта, че политически безотговорните и деструктивно-инертните личности, просто изграждат някакви зависимости след определено стимулно задоволяване, в един или друг смисъл. И обратното – единствено творците и гениите биха могли да обладават зависимости, които ги стимулират креативно.
А за здравомислещите… друг път…
