Върху диагнозата на родната Темида – слабост, зависимост и корупция – поставена от Брюксел, не спират осем месеца да дават рецепти всевъзможни нашенски „лечители“. Общото между тях е неприкритият апетит за власт и сблъсъкът е лют. Дори да съвпаднат предписваните от илачи, се отпочва спор каква да е дозировката, за да не достигне пациентът до летален изход и да не е в състояние да обслужва меркантилните им игрички. Темата стана изключително нравосадна и доучителна за редовия български гражданин. А тези, които добре знаят причините за количествените и качествени натрупвания на недъзите в правосъдната система в годините на прехода, не желаят и не допускат достъпа на обществото до тях. Защото няма бели сред „строителите“ на т.нар. преход към демокрация. Всички са от бледосивички до черни в зависимост от реализацията на ненаситният им грабителски успех. И най-вече тайнството, че насищаха апетита си с моделите, които действаха безотказно в тоталитарната държава и съдебната система не се зачиташе за власт, а кадруването й се извършваше от Военно административния отдел на ЦК на БКП и забележете – от богопомазаните адвокати в т.нар. АБРЧЧ (Адвокатско бюро за работа в чужбина и с чужденци).
Предлагам малка припомка – интерпретация върху една песничка, която ни задължаваха да бъде наше кредо в строежа на светлото комунистическо бъдеще. А после и оригинала. Открийте разликите!
Адвокатите родината изграждат,
магистратите след тях летят,
полицаи, полицаи – славен път ни чака звезден път.
Адвокати, магистрати, полицаи
сме в един и същи строй
заедно в труд и в бой.
Оригиналът до 1989 г.
Комунистите родината изграждат,
комсомолците след тях летят
пионери, пионери, славен път ни чака звезден път.
Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи строй
заедно в труд и в бой.
Автор: Петър Бучков