Комсомолският плам е в основата на правосъдния срам


Тихичко, да не секнем размислите за реформа на съдебната ни система. Илюстрацията е на гениалния Марк Фредриксон.

Върху диагнозата на родната  Темида – слабост, зависимост и корупция – поставена от Брюксел, не спират осем месеца да дават рецепти всевъзможни нашенски „лечители“. Общото между тях е неприкритият апетит за власт и сблъсъкът  е лют. Дори да съвпаднат предписваните от  илачи, се отпочва спор каква да е дозировката, за да не достигне пациентът до летален изход и  да не е в състояние да обслужва меркантилните им игрички. Темата стана изключително нравосадна и доучителна за редовия български гражданин. А тези, които добре знаят причините за количествените и качествени натрупвания на недъзите в правосъдната  система в годините на прехода, не желаят и не допускат достъпа на обществото до тях. Защото няма бели сред „строителите“ на т.нар.  преход към демокрация. Всички са от бледосивички до черни в зависимост от реализацията на ненаситният им грабителски успех. И най-вече тайнството, че насищаха апетита си с моделите, които действаха безотказно в тоталитарната  държава и съдебната  система не се зачиташе за власт, а кадруването й се извършваше от Военно административния отдел на ЦК на БКП и забележете – от богопомазаните адвокати в т.нар. АБРЧЧ (Адвокатско бюро за работа в чужбина и с чужденци).

За обикновения българин демократичният преход се оказа еднопосочен
За обикновения българин демократичният преход се оказа еднопосочен


Предлагам малка припомка – интерпретация върху една песничка, която ни задължаваха да бъде наше кредо в строежа на светлото комунистическо бъдеще. А после и оригинала. Открийте разликите!
Адвокатите родината изграждат,
магистратите след тях летят,
полицаи, полицаи – славен път ни чака звезден път.
Адвокати, магистрати, полицаи
сме в един и същи строй
заедно в труд и в бой.
Оригиналът до 1989 г.
Комунистите родината изграждат,
комсомолците след тях летят
пионери, пионери, славен път ни чака звезден път.
Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи строй
заедно в труд и в бой.

Автор: Петър Бучков

Read Previous

НЕДОСЕГАЕМИТЕ?

Read Next

БЯЛА РИЗА, АМА ПО НАШЕНСКИ БЯЛА…

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Most Popular