Независимост сред олигархия и „обръчи”?!?

Субсидираните вълнения на протестърите днес, много мязат на подскачането на елементи в добре смазаната машина на олигархични и иностранни (та чак до галактически) интереси. Нищо ново! Късата памет не само, че не е оправдание, но и води до по-тежко страдание. Нещата се – и ще се, повтарят, докато не възвърнем спомените си. Сега ви предлагаме нещо от списание „Правен свят” от декември 2008 г., което си остана (по обясними причини) само в кориците на печатното издание. Независимо че се случи в навечерието на Святата и Тиха Нощ
Мълчанието на Джевдет толерира нелоялна конкуренция
Една история за това, че няма ненаказано добро.
Втора година свръхмодерни машини, отговарящи на евроекологичните изисквания за обработка на отпадъци от маслени филтри на автомобили, стари гуми и елктрически уреди и електроника „стоят на трупчета”. Съоръженията са на стойност около 10 милиона лева и са собственост на Екометал Инженеринг ЕООД (Екометал). Причината за бездействието е в мълчанието на подопечното министерство на г-н Джевдет Чакъров – Министерство на околната среда и водите (МОСВ), да издаде разрешение за използването им. Междувременно фирми, за които се твърди, че са част от „обръчите” около партии от управляващата коалиция – БСП и ДПС, имат всички необходими разрешителни от екоминистерството. Под въпрос е дали могат да стъпят на качеството и на сертификатите на Екометал!? На мушка попада и парадираният социален елемент в политиката на управляващите. Освен спъването на бизнеса на Екометал, от „живот” са лишени и около 500 работни места, свързани с реалната експлоатация на „отлежаващата” техника. В условията на скандали и „обръчи” е неминуемо усещането за толериране на нелоялна конкуренция и то в момент, когато основните критики на Европейската комисия към България са във връзка с неудовлетворителното отработване на боклука според евростандартите.
Историята започва с теманета и благодарствени адреси.
Между 31-ви януари и 3-ти февруари 2006 г. на посещение у нас бе делегация на Европейската комисия по повод затваряне на Глава 22 „Околно среда”, задължително за присъединяването ни към ЕС. За демонстрация на българския напредък по темата, управляващите избраха Екометал Инженеринг. Визитата остави отлични впечатления у европроверяващите. Последва благодарствено писмо от 07.02.2006 г. от зам. министъра на екологията Чавдар Георгиев : „ Министерство на околната среда и водите изразява своята благодарност на целия ви екип, за положените усилия за подготовката, добрата организация и оказаното съдействие при посещението на представители на Европейската комисия в Еврометал Инженеринг ЕООД, което се състоя в рамките на мисията за оценка на изпълнението на ангажиментите на Република България, поети в преговорния процес по Глава 22”Околна среда”….. Вярваме, че вашето добро представяне ще допринесе за положителната оценка от страна на ЕК за прилагането на практиката на европейското и национално законодателство в областта на управление на отпадъците…Надяваме се на бъдещо ползотворно сътрудничество за изпълнение на поетите ангажименти и постигане на поставените цели в областта на опазване на околната среда и в сферата на управление на отпадъците, във връзка с предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС.”
След успешната евровизита започва ходенето по мъките на Екометал.
Пет месеца след достойното представяне на България пред ЕК, на 26.06.2006 г. Екометал поискали от МОСВ изискуемото по европеизираният ни Закон за управление на отпадъците (ЗУО) допълнително разрешение за временно съхраняване, предварителна третиране и транспортиране на отпадъци на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Законовият срок за отговор е два месеца. И започва мълчанието. Многократно от Екометал правили устни запитвания в деловодството на екоминистерството. На 23.10.2006г. отправят официално запитване какво става!? След още куп разговори на 17.11.2006 г. получават лелеяния документ. Това е четири месеца след законовия срок, а прави впечатление, че изходящият номер е в срок – 22.08.2006 г. Бюрокрация ли, некадърност на администрацията ли, или…!?
Сатър за новата инвестиционна програма.
В резултат на евроинтеграцията Законът за управление на отпадъците претърпява изменения относно дейностите „разкомплектоване” и „предварително третиране” според които се изискват допълнителни разрешения от МОСВ за изпълнение на дейности по разделно събиране на отпадъците от МПС, за преработка на негодните за употреба гуми и маслени филтри и оползотворяване на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Екометал стартирал нова инвестиционна програма и за целта регистрира две специализирани дружества: „Екоресор Ауто”АД за разделно събиране и третиране на стари автомобили, гуми и маслени филтри; и „Екоресор електрик”АД за третиране на излезли от употреба електрически и електронни уреди. С кредит закупили техника за близо 10 милиона лева. И трите дружества са подали заявления за изискуемите разрешения до МОСВ през пролетта на 2007 г. Но до момента нямат отговор!? Същата съдба сполетяла и множеството им последващи запитвания. На всичките им входящи формуляри е фиксиран срок за отговор по закон, но той не се изпълнява. От Екометал твърдят, че имали информация, че разрешенията им са написани. Но защо не им се дават тогава!?
Освен финансовите загуби на дружеството, станало лице на България за присъединяването ни към ЕС по глава „Околно среда”, не на последно място са и загубите със социален елемент от „мълчанието”. Ако бездействащите машини на Екометал заработят ще се открият около 500 работни места, което в условията на световна финансова криза е мечта.
А еко таксите уютно се усвояват от „богоизбрани фирми”,
които имат разрешение за дейност. Производителите и вносителите ги внасят в държавния бюджет, но са загубили надежда да възстановят част от тях след преработване на отпадъците, както е нормалната процедура в другите страни – членки на ЕС. Бюрокрация, некадърност или далавера е въпросът? В крайна сметка страда потребителят – в тази бизнес реалност производители и вносители директно товарят еко таксите в цената на стоките.

Липсата на политически чадър е причината да ни цакат,
смятат в Екометал. Докато ходят по мъките, две други фирми безусилно са получили разрешения от министър Джевдет Чакъров. Според тях нещата са ясни тъй като едната гравитирала към ДПС, а другата към БСП. Изводът е че съществува толериране на нелоялна конкуренция, а този сценарий е един от тези на които най-много се гневи Съда на Европейските общности. Да не говорим, че вече е на косъм търпението на Европейската комисия да ни глоби за неспазване на директивите свързани с боклука. Глобите са от осемцифрени суми нагоре!
А циганията с боклука си тече!
Докато супер техниката на Екометал се амортизира и ръждясва, „разделното събиране” на излезлите от употреба коли и битова техника се извършва с каруци от малцинствата. А стилът им на работа не отговаря и на йота на стандартите за спасение на света от екокатастрофа. Мургавите ни събратя ги интересува само „желязото за скраб”. Гумите изхвърлят в деретата и създават главоболия на Емел Етем при пороите, маслата изсипват в каналите или на улицата, а когато „разделно” обработват хладилник направо избушват агрегата и опасният фреон литва волно в атмосферата… и т.н. и т.н. … темата е отворена.
Солената цена на масрафа. Кой я плаща?
Загуба на вносители, производители и инвеститори, тъй като няма реално работещ механизъм за оползотворяване и възстановяване на еко таксите.
Товарене на еко таксите върху цените за купувача. Добре, че нашият еврокомисар отговаря за защита интересите на потребителя. Надеждите са в Меглена Кунева.
Лишаване от работни места.
Мирише на солидна глоба от Европейската комисия и кой ще я плати?Пак българския данъкоплатец, включително и тези които са пропуснали шанса да си намерят работа.
В България няма ред за търсене на персонална отговорност към лица, заради които държавата ни е била осъдена или санкционирана.
Дърво и камък се пука в оцеляването на цивилизацията ни, а министър Джевдет Чакъров мълчи като в легенда на активен борец.

Историята мяза на пародиен филм на ужасите:
Нелегален байрам на Бузлуджа с кетъринг от „Враня”

Това е името на новия шедьовър на българския екоминистър, дар на управляващата ни тройна коалиция за представянето й на коледното изложение в Брюксел. Работата му е многопластова, алегорична, пищна и с претенции за всеобхватност.
Предният план на грандиозната творба напомня за бразилска фиеста – социално слаби дефилират като акробати и майсторски въртят обръчи около кръстовете си. Физиономиите им излъчват силно страдание, но ако наблюдателят се вгледа внимателно ще открие обяснение –
просто обръчите са нагорещени!
Зад тях е темата със свръх модерни машини по всички евростандарти за преработка отпадъци. Обаче стоят разкомплектовани, заключени и не работят 2 години. Трогателен момент е как 500 безработни гледат към бездействащите оръдия на труда като бездомно сираче витрина на виенска сладкарница. Детайлът е в стила на школата на византийския християнски канон от 13-ти век. Безработните са сключили ръце в искрена молитва. Собственикът на техниката просълзен им обяснява, че е анатемосан и трябва да получи нишан отгоре, за да започне работа. Апотеоз на произведението е как
ресорният бог за екологията величествено мълчи.
Щастливи и доволни бизнесмени – спонсори на управляващата коалиция, му целуват ръка и артистично хвърлят нови нажежени обръчи на танцуващите социално слаби. Вносителите и производителите се вайкат от повишението на екотаксите. Няма угодия, изисква го новата европейска доктрина. А това, че е почти невъзможно да си ги възстановят, както в другите държави, се дължи на завишения строг контрол у нас.
Безработните са вперили взор на надежда за съдействие и към социалната министърка. Но жената се разкъсва на сто, кого по-напред да обгрижи!? Сърцераздирателен е етюда как тя
с блага усмивка ала Майка Тереза, но в лъскав тоалет
и фешън сламено руса фризура, раздава бонбони на коледно парти в дом за сираци.
С множество миниатюри е описано напрегнатото ежедневие на управляващите в тези свети предколедни дни – благотворителните коктейли не секват.
От горният ляв ъгъл се подава заканителният пръст на Европейската комисия. Но авторите умело се прикрили този песимистичен детайл с шеметния триумф на нашата дама в Брюксел, която грабна приза Еврокомисар на годината.
В първия момент звучи неразбираемо елементът как
джебчии с блеснали очи потриват ръце,
а по сергиите на пазара цените скачат. Обяснението идва веднага с празничната сцена изразяваща армията пенсионери, които в радостен екстаз изскачат от пощите с раздадените им коледни бонуси от по 150 лева на калпак. И стига с тези рефрени със сексуален подтекст, че размерът имал значение! Подобни слоугани са забранени в галерията на Европейския съюз! Трудно се води социална политика в условия на обръчи! Какво, че поведението на управляващата ни тройна коалиция звучи като „нелегален байрам на Бузлуджа с кетъринг от „Враня”!
Коледа е! Тиха нощ, свята нощ!

Автор: Петър Бучков