Нелегалното „иди ми в Шенген“ не се наказва със затвор при „оди си от Шенген“ към останалите държави от ЕС

Ако имигрант се промъкне като сянка в Шенгенското пространство, не може да бъде задържан в арест, когато го разкрият едва на излизане.
Ако имигрант се промъкне като сянка в Шенгенското пространство, не може да бъде задържан в арест, когато го разкрият едва на излизане.

„Чужд гражданин, който не е заловен при незаконно преминаване на външната граница на Шенгенското пространство, не може да бъде изпратен в затвора единствено поради незаконно влизане на територията на държава членка“ е анонсът от становището от 2 февруари 2016 г на генералният адвокат Maciej Szpunar в Съда на ЕС в Люксембург. Пояснението е: „Такова е положението, когато гражданинът е задържан при напускане на Шенгенското пространство, когато само преминава транзит и срещу него има процедура за обратно приемане в държавата членка, от която е дошъл“.
На неюридическия език на Съда в Люксембург, това ще рече, че ако нелегално си се промъкнал в държава от Шенгенското пространство без да те заловят, правилата за вкарването ти в затвора вече не важат ако те хванат на път към друга държава – членка на Европейския съюз, която е извън „гнездото на сигурността“ – Шенгенското пространство!? Това е поредната енигма за единението на Стария континент, в момент когато е „напънат“ от всевъзможни „мигранти“ с неясни цели и задачи.
Конкретният казус е провокиран от Касационния съд на Франция.
Законите на френското право предвиждат, че незаконно преминалите на територията на Франция граждани на страни извън ЕС могат да бъдат наказани с лишаване от свобода за срок от една година.
Ганайската гражданка Sélina Affum е проверена на 22 март 2013 г. от френската полиция на входа на тунела под Ламанш в автобус, идващ от Гент (Белгия) и пътуващ за Лондон. Легитимира се с белгийски паспорт, атрибутите на който, обаче са снимка и име на трето лице. Първоначално по отношение на нея е приложена мярка предварително задържане поради нередовно влизане на френска територия, след което мярката е задържане до обратното ѝ приемане в Белгия.
Ганайската гражданка Sélina Affum оспорва законосъобразността на предварителното задържане. Това провокира Касационният съд на Франция да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС относно възможността незаконното влизане на гражданин на трета страна на националната територия да се наказва с лишаване от свобода, с оглед на Директивата за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни).
Заключението на генералния адвокат в Люксембург Maciej Szpunar:
„ Директивата се прилага по отношение на граждани на трети страни, незаконно пребиваващи на територията на държава членка, и според практиката на Съда, тя допуска такъв гражданин да бъде изпратен в затвора при наличието на една от следните две хипотези: 1) когато уредената в директивата процедура е приложена и гражданинът продължава да пребивава незаконно на територията на държавата членка без основателна причина и 2) когато процедурата за връщане е приложена и гражданинът отново влезе незаконно на територията на държавата членка в нарушение на забрана за влизане .
В случая на г-жа Affum директивата е приложима. Наистина,
за да може директивата да не бъде приложима спрямо нея, би трябвало тя да е била заловена при влизането ѝ в Шенгенското пространство през външна граница.

Целта на г-жа Affum обаче не е била да влезе в Шенгенското пространство, в което тя вече се е намирала, понеже е пребивавала в Белгия и във Франция, а да го напусне, тъй като Обединеното кралство не е част от Шенгенското пространство).
Освен това от факта, че срещу г-жа Affum не е образувана процедура за връщане, а процедура за обратно приемане в държавата членка, от която идва (Белгия), не следва, че директивата е неприложима в нейния случай, тъй като обратното приемане е изрично предвидено в директивата.
На последно място, фактът, че г-жа Affum само преминава транзит, не е пречка за прилагането на директивата: наистина, гражданин на трета държава, който пътува в автобус, без да отговаря на условията за влизане, действително се намира на територията на съответната държава членка (в случая това е Франция) и поради това е „незаконно пребиваващ“.
След като директивата е приложима и чужденецът не се намира в нито едно от двете положения, при които изпращането му в затвора е възможно (какъвто е настоящият случай, тъй като срещу г-жа Affum не е образувана процедура за връщане и тя не е влязла отново незаконно на територията на Франция в нарушение на забрана за влизане), въз основа на това генералният адвокат стига до извода, че
гражданин на трета страна като г-жа Affum не може да бъде изпратен в затвора единствено поради това, че пребивава незаконно на територията на държава членка“.

Автор: Петър Бучков

 

Read Previous

Един глас не достигна на адвокат Ивайло Данов да оглави от раз столичната адвокатура

Read Next

Покаянието на „Адвокати За Промяна“

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Most Popular