От рибар в Аляска до студент на годината 2010

Една история за това, че няма невъзможни неща, ако си упорит, не спираш да експериментираш с хъс и, разбира се, ако „имаш нещо навитичко“, както казват старите хора у нас.
Главен герой е 25-годишният студент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Теодор Тотев. В края на м.г. (б.а. 2010-та) той спечели отличието „Студент на годината 2010“, раздавано от Националното сдружение на студентските съвети.

Теодор е едно обикновено българско момче, в чийто род никога не е имало юристи. Майка му Здравка е начална учителка, а баща му Мирослав – военен. „Класика в жанра!“, шегува се Теодор с професиите на родителите си – от десетилетия в България е симптоматично военните да се женят или за учителки, или за лекарки и медицински сестри. Появил се е на бял свят на 27 ноември 1985 г. в родния град на татко си Ловеч. Когато е на годинка и нещо, се преместват в София.

Теодор Тотев с приятелката си Мария Сарандалиева. Младата дама е абсолютен шампион по работоспособност в Юридическия факултет на Алма матер – за пет години следване има пет години трудов стаж и три шестици на държавните изпити.

Желязна дисциплина, съчетана с ученолюбие и талант към чуждите езици.

Това са основните качества, които е възпитало семейството у Теодор. И то без никакъв педагогически диктат – напротив, според младежа майка му и баща му винаги са го стимулирали сам да взима решения и са го напътствали само ако потърси съвета им. Първоначално учи в руско училище, а след това завършва със златен медал Първа английска гимназия в столицата. Като абитуриент през 2004 г. той вече владеел отлично руски, английски и немски език.

Полиглотските си заложби е наследил и от двамата си родители. Заради владеенето на чужди езици баща му е бил на дипломатически длъжности – помощник-военно аташе в Турция и военно аташе в Египет. Майка му пък на 40-годишна възраст решила да учи английски, а днес е един от най-търсените и ценени преподаватели на езика на Шекспир на малки деца по нейна уникална методика. Намерението на Теодор да продължи образованието си на юридическото поприще е още от първите години в гимназията, и то твърдо в чужбина. Знаел, че двете големи школи, които формират континенталното право на Европа, са френската и немската. Избрал Германия заради владеенето на езика, кандидатствал и без проблем бил приет.

С фалстарт в Германия

стартира начинанието на Тотев, след като през септември 2004 г. пристигнал в Бохум. Университетът в този северен немски град е с вековна история и неизменно е в челото на класациите на висшите заведения в държавата. Младият български студент се сблъскал с коренно различна система и организация на висшето образование от тази, за която е имал представа у дома. За първите си впечатления или по-скоро шок Тотев си спомня: „Беше ми много трудно! В българските университети випускът е разделен на потоци, потоците на групи – все едно си имаш клас, за всяка група си има разпределен асистент. А в Бохум е наопаки – трябва да се запишеш при определени асистенти, а всеки да ти каже дали има още места. Не знаех за това и закъснях – оказа се, че няма места, за да мога да ходя на упражнения. На второ място, там сам трябва да си направиш програмата. В онзи момент нямах никаква представа какво е гражданско право, какво римско право… Започнах да ходя на всичко и все повече д а се обърквам.“

Въпреки първоначалния стрес за около два месеца Теодор се ориентирал и свикнал. Но му останал един не по-малко сериозен проблем – трудното намиране на работа. В този период в Германия има тежка криза на безработицата, а особено в един студентски град. След като кандидатствал безуспешно на куп места, у Теодор се оформило усещането, че май неговата представа за обучението в странство няма да се сбъдне. А се чувствал отговорен и пред семейството си: „Родителите ми са с държавни заплати. Бяха спестили някакви пари, бяха ми дали, но ми бяха и казали: постарай се да си намериш някаква работа, защото в един момент няма да можем повече да ти помагаме.“

От хлебар в Бохум до Юридическия факултет на Алма матер.

Миг преди да си тръгне за България, късметът на Теодор се усмихнал. Приели го за общ работник в хлебозавод. И той решил да поостане още няколко месеца, поне да възстанови парите, които е похарчил.
Така, когато през април 2005 г. той акостирал в София, бил на минус само заради загубеното време, но не и финансово. Оказало се, че ако иска да се върне в университета в Бохум, ще трябва да кандидатства отново. Тогава той се отказал от немското си начинание и решил да се пробва в СУ. Но за разлика от немските ВУЗ-ове, където се кандидатства само с тест и владеене на език, „цедката“ за Юридическия факултет на Алма матер са „страховитите“ изпити по българска литература и по история. За подготовка Теодор разполагал с шест седмици, но след денонощно четене се справил блестящо с оценки 5,75 и 5,82.
Междувременно той кандидатствал и в Школата на МВР в Симеоново. Класирал се на първо място за цяла България, но избрал Софийския университет: „С дипломата на Алма матер човек има по-голям избор и повече възможности за бъдеща реализация.“


За сьомга в САЩ

Търсещият дух на Тотев е предизвикан за пореден път в края на първи курс през 2006 г. от възможността да изпита способностите си на студентска бригада в САЩ. И то не къде да е, а в консервна фабрика за риба в най-северния щат на страната на неограничените възможности – Аляска. В началото на лятото сьомгата навлиза от океана в реките, за да си хвърля хайвера, и тогава местните рибари и рибопреработватели изпитват неистова нужда от „свежа“ работна ръка. Но сезонът на сьомгата в Аляска съвпада със сесията в Софийския университет. Теодор е изключително благодарен за съдействието на преподавателя си по обща теория на правото проф. Росен Ташев, който проявил разбиране и се съгласил да изтегли по-рано изпита за него и още един колега. 
Двамата начеващи български юристи трябвало да работят в Арктика по 16 часа на ден без почивки в събота и неделя. А те се натискали за повече парички да бъхтат и по 18 часа. Завърнали се у дома „изцедени“, но и до днес се гордеят с натрупания житейски опит.


Първата външна академична изява

на Теодор Тотев е в трети курс, когато се явява на правен турнир – Националното състезание по решаване на казуси, което всяка година традиционно се организира от Кръжока по гражданско право в Софийския университет. Конкуренцията е сериозна – възможност за участие имат студенти от всички юридически факултети в страната. Казусите са по българско гражданско и търговско право, финалите са в залите на Върховния касационен съд, а предизвикателството да говориш пред жури от светила на родната ни юридическа наука е невероятно и като усещане, и като опит. Тимът на Теодор отпада преди полуфиналите, но той не се отказва.

Участва във всевъзможни турнири, а връх на достижението му бе през месец май 2010 г., когато неговият тим достигна полуфиналите на най-престижното международно състезание по право на ЕС за студенти от Централна и Източна Европа, което се организира съвместно от университета в Кеймбридж и от Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Финалите на последното му издание бяха в София, а Теодор и съотборничката му Боряна Петкова получиха специалната награда за ораторско майсторство.
През целия трети курс, заедно със следването, Тотев работи на половин работен ден в адвокатската кантора „Калайджиев, Георгиев и Минчев“.

Предизвикателството „Еразъм“

Възможностите на международната програма за обмен на студенти предизвикват Теодор към старата му мечта да се докосне по-отблизо до немското право. Това го стимулира за една година да изкара две академични години в два университета в две различни държави, на два различни езика по две различни правни материи!. Кандидатства и е приет в университета в Майнц (близо до Франкфурт), като кредитите му включват германско гражданско, вещно и облигационно право и право на Европейския съюз. Междувременно не прекъсва следването си в четвърти курс и в Софийския университет. А сесиите съвпадат по време и се налагало по няколко пъти да лети по дестинацията Франкфурт-София-Франкфурт, за да може да се яви на всички изпити. „Това беше най-тежкият период в живота ми“ – е днешната равносметка на Теодор. Но се е справил. Повечето наши студенти, когато участват по програма „Еразъм“, прекъсват с една година следването си в България или най-малкото разсрочват изпитите си в следващата година.

Крайният успех е последното, което вълнува Тотев на старта на неговите начинания. Макар и да не печели, той е изключително доволен от натрупания опит. Бил е участник в проект на „Отворено общество“ за наблюдение работата на МВР.
Кандидатствал е в състезание за стипендиант на БНБ. Активно участва в разработването на юридическия сайт Pravoto.com. От една година участва в дистанционното обучение към университета в Кеймбридж по английско и европейско право. Активно изучава френски език. Остава му последният от трите държавни изпити…

И така до отличието „Студент на годината 2010“

Изключително престижно отличие, което изисква от кандидатите всестранни наклонности, познания и достижения в социалните, стопанските и правните науки. 
Номинациите се издигат от студентските съвети на всички университети в България и имената се изпращат на Националното сдружение на студентските съвети. 
Освен академичната общност в избора на крайния победител участват представители на три власти: на законодателната в лицето на председателя на парламентарната комисия по образованието; на изпълнителната – министъра на образованието Сергей Игнатов и заместник-министъра на младежта и спорта; на местната – кметът на София.
Особено впечатлена от лауреата Тотев е столичната градоначалничка Йорданка Фандъкова. Поводът е последното начинание в портфолиото му – разработване на електронна програма (платформа) за провеждане на обществени поръчки по интернет в реално време!



БЛИЦ 

Теодор Тотев:
Важното е не толкова да знаеш
закона, а това, което стои зад закона


Как се записа за участие в конкурса „Студент нагодината 2010“? Не те ли
притесняваше огромната конкуренция за приза?



Подобна идея нямаше и да ми мине през ума, ако преди това не се бях включил в надпреварата за годишната награда „Алма матер“ на СУ. Също много престижно отличие, тъй като участват колеги от всички факултети. Подадох документите си, в които изброих всичките си начинания. И спечелих – лично ректорът проф. Иван Илчев ми връчи наградата, която пък ми даде увереност да кандидатствам и за студент на годината. А там вече конкуренцията е страхотна, тъй като от кандидатите се изискват специални познания и умения в областите икономика, право, публична администрация, политология, социални дейности.
Изключително съм горд и щастлив, че спечелих. Наградата ми връчи лично г-жа Йорданка Фандъкова и ми каза, че е изключително впечатлена.

С какво точно спечели вниманието на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, освен че тя е професионален педагог?

С едно от последните ми начинания, което е свързано с провеждането на обществени поръчки по интернет. Става дума за една софтуерна програма (платформа) при създаването на която аз не съм участвал – програмисти са я правили. В края на процеса ме потърсиха и ме поканиха да напиша правната рамка на тази програма – условия за ползване, дали алгоритъмът на програмата съответства на закона. Идеята е обществени поръчки и други търгове да се провеждат в реално време в съответствие с възможностите, заложени в закона. И г-жа Фандъкова ми каза, че е много впечатлена, защото това има пряка практическа приложимост в работата на Столична община. По нейна покана се срещнахме, за да й разкажа повече за възможностите на тази платформа. Трогнат съм от оценката й!

С тази богата колекция от призове, умения, квалификации в Германия и Кеймбридж и натрупан опит от живия живот чак до Аляска, какви са плановете ти след дипломирането? Да не забравям и трите чужди езика, които владееш. Ще напуснеш ли България?

Нямам подобни намерения. От една страна, защото съм патриотично настроен. Същевременно вложих толкова много да се изуча и ако отида в чужбина, ще трябва да започна всичко пак отначало. Надали там бих достигнал до ниво да участвам в толкова реномирани конкурси, да получавам награди…

Значи оставаш! И на кое поприще?

На първо място имам амбиция да продължа като асистент в областта на частното право в Софийския университет. Явно си го нося в себе си – майка ми е учителка и когато си отраснал до преподавател, ти остава желание да преподаваш и на другите. Така че чисто академичната кариера си ме влече, а и виждам, че се справям добре…

А в живото право, на арената на практиката?

В случая хубавото е, че в правото академичната u1076 дейност и практиката са съвместими. Иска ми се да започна като адвокат в сферата на търговското, гражданското и европейското право. Всички проекти, в които се впусках, ми дадоха възможност да се опозная с доста стойностни колеги. И вече знам с кои бих работил с удоволоствие. Понеже от студентската скамейка се създават планове, мечти, очаквания.

Смяташ ли да се запишеш в магистърската програма по право на Европейския съюз на Софийския университет, която е единствената у нас?

В момента просто нямам необходимост. Тази материя вече няколко пъти съм я минал при обучението си в Германия, подготовката за сътезанието по Европейско право, а и сега в дистанционното си обучение в Кеймбридж. Иначе тази магистърска програма е безценна за юристите от практиката, които са завършили във времето, когато нямаше и помен от идея, че ще станем членове на Европейския съюз.

Започнал си усилено да изучаваш и френски език, който се оказа много важен, ако искаш да се реализираш в европейските правни структури, и по-специално в Съда в Люксембург.

И аз мисля така, но, както казах, към момента нямам такива амбиции. Правя го заради общоправната култура и възможностите да се развивам като юрист.
Като изключим Обединеното кралство (Великобритания), което си е отделно правно семейство, в континентална Европа има два правни кръга – немският и френският.
И най-малкото, когато познаваш езика, ще имаш достъп до тази огромна литература, опит и практика на тези две школи, трупан от векове.

Каква е разликата между немската система на юридическо образование, която добре познавате, и нашата? У нас на дневен ред усилено тече (засега само дискусия) за реформа в системата на образованието в юридическите факултети, като възлова част от прословутата реформа на съдебната система.

В немската образователна система изключително се набляга на казусите. На лекциите се решават по 10-15 казуса, обсъждат се. Т.е. техните лекции приличат много на нашите упражнения – не само теоретично да ти поднесат материала.
Преподавателите прожектират текста на казусите, като преди това лекциите са били пуснати в интернет и който от студентите иска, може да ги е проучил преди това. На упражненията пак се решават казуси… Всеки един изпит там е решаване на казус, а студентите могат да ползват цялата законова база.
Изключително позитивно се оценява познаването на съдебната практика. Важното за професорите, които те оценяват, е не толкова да знаеш закона, а това какво стои зад закона. Защото дадена норма в закона може да се тълкува по много начини – Върховният съд по един, а Конституционният съд по друг. Така студентите още преди да са се дипломирали, знаят не само какво пише в закона и учебниците, ами как съдилищата и адвокатите на практика тълкуват правото.
Този елемент тук в България още липсва.

Как си го обясняваш?

То си е въпрос и на традиции и манталитет… Но мисля, че вървим в правилна посока.

Read Previous

Салвадор Дали провокира посмъртно съда в Люксембург

Read Next

„Крилете на желанието“ към Общия съд в Люксембург

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Most Popular