Петър Бучков Европейският съюз , освен че рязко „набъбна“ на 27 държави – все повече се отдалечава от първоначалния си замисъл на „бизнесклуб“ за сметка на сбъдване на стокхолмската мечта за превръщането на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Така на практика към днешна дата съществуват три съда: Съдът, Общ съд и Съд на публичната служба, които се намират в йерархична зависимост, но рядко в инстанционна. Формално съществува възможност за обжалване пред по-горния съд, но всеки има свои специфични компетентности.
Съдът,
или както още го наричат Горния Съд, е „оригиналът“ на институцията Съд на Европейския съюз. Останалите са негови производни. Състои се от 27 съдии – по един от всяка държава членка и от 8 генерални адвокати, които се назначават за срок от шест години, като мандатът им може да се подновява. Председателят се избира от самите съдии за срок от три години. Съдът заседава в състави от по трима и петима души, а за особено значими случаи – в разширен състав от 13 (Голяма камара). Участието на генерален адвокат не е задължително и се провежда в случаи, когато казусът касае нещо ново в правото на ЕС, по което Съдът до момента не се е произнасял. Съдът има компетентности, които са изцяло негови, без да е нужно да са минали на първа инстанция пред Общия съд.
На първо място, това са исковете на Европейската комисия срещу държава членка за неизпълнение на задължение, произтичащо от договорите (ДЕС и ДФЕС). Запазената марка и гордостта на Съда е компетентността му да се произнася по преюдициални запитвания, отправени от националните съдилища, което го превръща и в законотворец. Националните съдии се обръщат към Люксембург, преди да се произнесат по конкретно дело, когато имат съмнения, че дадена норма от вътрешното им законодателство противоречи на правото на ЕС.
Преюдициалните запитвания представляват над 40% от делата пред Съда, а решенията по тях стават задължителни – закон за всички държави – членки на общността. Това е невероятно творческо предизвикателство към всеки национален съдия като възможност да стане участник в законотворчеството на ЕС.
Друга специфична юрисдикция на Съда е да дава становище, когато предстои ЕС като институция да сключи договор с друга международна организация. Тогава той заседава в Пълен състав – всичките 27 съдии и 8-те генерални адвокати.
Подобен „театър“ е изключителна рядкост. За последно се е случвало в края на 2009 г. във връзка с присъединяването на ЕС към една новата юрисдикционна система за европейските патенти. Решението още се очаква с голям интерес. Мобилизация на Пълния състав се очаква в най-скоро време по повод предвиденото в Лисабонския договор присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Дебатът „Страсбург“ е доста разгорещен в европравните среди относно това дали с присъединяването на съюза към ЕКПЧ няма да се нарушат компетентностите на Съда в Люксембург. По темата вече е имало произнасяне през 1994 г. – дали Европейската общност да се присъедини към ЕКПЧ. Тогава становището на Съда на Европейските общности е било, че ЕО не може да го направи.
Тогите на йерархията
Освен по компетентностите си магистратите от трите юрисдикции в Съда на Европейския съюз се различават и по одеждите. Тогите им съответно са:
– бордо (вишнивочервени) на съдиите и генералните адвокати в Горния съд;
– много тъмносини на колегите им от Общия съд;
– черни на магистратите от Съда на публичната служба.
1980–1984 Ж озе Мартен дьо Волмар Белгия
Общият съд,
наричан Първоинстанционен съд до влизане в сила на договора от Лисабон, е първата крачка в диференциацията на юрисдикциите на Съда на Европейския съюз. Създаден е през 1989 г. За разлика от Горния съд, където физически и юридически лица нямат пряк достъп, в Общия съд движещата сила са частни лица и съответно техните адвокати.
Състои се също от по един съдия от всяка от 27-те държави членки, като там не съществува фигурата на генералния адвокат. Има възможност броят на съдиите да бъде увеличен – според ДЕС те трябва да бъдат поне по един от всяка държава, но към момента подобна промяна не стои на дневен ред.
България е единствената държава от ЕС, която шести месец няма свой съдия след оставката по здравословни причини на Теодор Чипев (б.а. след публикуването на този материал през април 2011 г. след мъчителни и доста оспорвани избори държавата ни номинира адвокат Марияна Кънчева за приемник на Теодор Чипев. Тя ще бъде нашият съдия в Общия съд по извонреден-съкратен мандат до пролетта на 2013 г.).
Общият съд продължава да е тера инкогнита за българските частни физически и юридически лица – до момента няма допуснато за разглеждане нито едно дело по тяхна жалба. Заведени са само две дела, и то от държавата България срещу Европейската комисия за разпределение на екоквотите за парникови газове.
Компетентността на Общия съд е в областите на конкуренцията, държавните помощи, търговските марки, обществените поръчки, европейските фондове. Неговите дела са по-малко от тези пред Горния Съд, но с много по-голям обем и фактологическа сложност.
Рядко едно решение на ОС е под 50 страници, а рекордьор е делото „Майкрософт“ отпреди няколко години с решение от 280 страници.
Българският шедьовър,
който се коментира в Общия съд е жалба, написана при това от адвокат, която е само с главни букви и с куп правописни грешки. А исканията са безумни: България да вземе мерки срещу корупцията, а ЕК да насрочи действия срещу държавата ни и между друготона жалбоподателя да се присъди обезщетение в размер на 50 милиарда евро…
Съдът на публичната служба
е пример за осъществяване на идеята в Договорите за отделяне на някои юрисдикции на СЕС в специализирани съдилища. С разширяването на ЕС лавинообразно нарасна броят на хората, които работят или кандидатстват за работа в европейските институции.
До създаването на Съда на публичната служба през 2006 г. споровете работник – работодател бяха подсъдни на Общия съд и достигнаха една трета от неговата натовареност. Сега Общият съд се явява като втора инстанция при трудовите спорове, но по-малко от 20% от решенията на Съда на публичната служба биват обжалвани от страните.
На дневен ред се говори за създаване на още един специализиран съд в областта на търговските марки. Има институция Европейска търговска марка в Аликанте (Испания) и нейните актове се обжалват пред Общия съд и тези дела вече заемат около 40% от неговата натовареност. Реализацията на идеята е въпрос на политическо решение.
Генералният адвокат – единственият
привилегирован да пише на майчиния си език
Всички актове на СЕС и вътрешната кореспонденция между магистратите и техните референдери се пишат единствено и само на френски език. Само крайните решения и техните мотиви се превеждат на всичките 24 официални езика на ЕС. Единствено осемте генерални адвокати в Горния съд имат право да пишат на родния си език. За да не забавят процеса, повечето пишат заключенията си също на френски. По статут генералните адвокати са приравнени на съдиите от Горния Съд, те са членове на Съда. За разлика от колегите си магистрати, които имат в кабинетите си по трима референдери, генералните адвокати имат по четирима. Ролята на генералните адвокати е да дават предварително становище на Съда как трябва да се реши дадено дело. В началото на създаване на институцията СЕС генерален адвокат е участвал на всички процеси. Днес това се случва само когато казусът по делото касае нова тема в правото на ЕС. От осемте генерални адвокати, петима
са постоянни – от големите държави членки – Германия,Франция, Италия, Испания и Великобритания. Останалите трима се избират на ротационен принцип по азбучен ред между останалите държавичленки. Очаква се през 2015 г. и България да има свой генерален адвокат.Това разделение доста „поизнерви“ Полша, която се смята също за голяма държава. Затова в Лисабонския договор бе предвидена възможност броят на генералните адвокати да се увеличи на 11 – шест постоянни и 5 ротационни. Което все още не се е случило, тъй като е въпрос на политическо решение на всички държави членки.
Предимството да си завършил право в България
От години младите българи масово се стремят да завършат висше образование в чужбина, особено ако мечтаят да градят кариера в европейските институции. Но има една изключително престижна професия за заемането на която едно от задължителните условия е кандидатът да е завършил право в юридическите факултети на собствената си страна! Това е професията на юрист лингвиста. Смята се, че за тази длъжност е задължително юристът да познава отлично и отвътре правораздавателната система в родината си. Другото задължително условие е отличното владеене на френски език, както и на поне още един от езиците на ЕС. В Дирекция Преводи работят около 900 човека от двехилядната администрация.
В българския отдел работят 37 души –
28 юристи лингвисти, трима коректори и секретариат от шест човека. Шеф на отдела е проф. Жасмин Попова, която бе и един от кандидатите на неуспешния конкурс за избиране на български съдия в Общия съд. Проф. Попова беше сочена за фаворит, но отпадна след като не се яви на финалния етап от конкурса – устното препитване от комисията.
През ръцете на юристите лингвисти преминават всички документи в Съда – от исковите молби и преюдициални запитвания, през заключенията на генералните адвокати, до крайните решения и техните мотиви. Натовареността на отдела почти никога не пада под 100 страници превод на ден.
Българският отдел се намира на последните два етажа на първата „златна кула“ и от „орловото му гнездо“ има гледка едновременно към Люксембург, Франция, Германия и Белгия.
