„Бъдете бдителни!!!“ е основополагаща житейска аксиома към всеки решил да си закупи имот, Без значение дали е за дом, за бизнес, за търговия, за производство и пр. Исторически факт, обаче е, че колкото и да е голяма бдителността, с колкото и скъпи експертни проучвания да е подплатена, има имоти, над които тегне сякаш Проклятие – необяснимо и непреодолимо? Но пък в приказките – като „Спящата красавица“, „Красавицата и звярът“ – тежката магия над замъците се премахва… с Любов!
Към подобен размисъл подтиква реалността ни, която не спира да бълва новини за имотни проклятия.
Родове с традиции и приятелства от детинство мутират в блата от омраза. Съседи се кълнат. Започват нескончаеми дела пред съдилища и пред плеяда от компетентни институции, съчетани с всевъзможни лъжи, мошеничества и – разбира се – корупционни практики . Ескалацията достига до насилие – пожари, побоища, грабежи, изнасилвания… та до убийства. „Справедливата“ реституция е с доста сериозен дял в имотното проклятие – зомбирани същества с погледи на ротативки в игрална зала, грозни бетонни градове на мъртвите върху божествени територии и … количествено и качествено натрупване на омраза и завист. Ситуацията в бизнес средата е дори по-хищна от тази в битовата. Руините, сълзите и кръвта, останали след „прозрачната ни и демократична приватизация“ са греда в окото.
Ако мултиплицираме тези демонични напрежения в геополитически план достигаме до Войните. Определени територии, цели държави и региони са също имоти, които се превръщат в Прокълнати.
Природните катаклизми
са другото втрещяващо имотно проклятие. Сякаш честотата им нараства. Ставаме свидетели как за минути земетресения, бури, цунамита, лавини и свлачища заличават апетитни парчета от материалната реализация на самозабравилата се човешка алчност. С половин уста се твърди, че тази свирепи явления нямали нищо общо с човешките дейности и нрави. А сполетялото Библейските Содом и Гомор било просто притча!?
Възниква въпросът:
Що е то Имотно Проклятие? В състояние ли е Човекът да го „вдигне“ или поне неутрализира?
Проклятието е мощна енергия, която ни връхлита и ни кара да се чувстваме в безпомощно състояние. Но щом е енергия, защо да не пробваме да я поразчоплим с проникновението на гениалния Алберт Айнщайн – Е=м*с2 (Енергията е равна на масата умножена по скоростта на светлината на квадрат). За мен – като лаик, тази отправна точка е невероятно предизвикателство за размисъл и търсене на отговори:
Енергията на имотното проклятие (Еим) е равна на масата на апетитността – атрактивността на имота (Маи) умножена по скоростта на човешката алчност (Сча) на квадрат!?!
По правилата на най-елементарната математика, за да се получи нулев резултат в уравнението, единият от множителите трябва да бъде нула. Което ще рече, че вдигането на Имотното проклятие е възможно, ако изчезнат или апетитността на имота или човешката алчност.
Решението изглежда безнадеждно за песимистите и безкрайно провокативно за оптимистите.
Най-просто енергията на имотното проклятие може да се „нулира“ с изличаването на масата на имота. Подобно жестоко решение са природните катаклизми в моменти, когато в апетитите си хората тотално пренебрегнем природата и Бог. Все още имаме шанс да сме само в режим на Божии напомняния за тотален Апокалипсис.
Войните са лицемерни опити от страна на вживелите се за господари на света. Те се опитват да умилостивят проклятието, като чрез своите политически марионетки изравняват със земята апетитността на имотите. Реалната им цел е апетит – самите те да станат собственици. Вживяват се в богове, но имотът остава – разрушен и обезлюден.
Спасителното решение е справянето с втория множител: Скоростта на човешката алчност.
Тя също е константа (б.ред. величина с постоянна стойност). Но за разлика от Скоростта на светлината, която е извън параметрите на представите ни – близо 300 хиляди километра в секунда – то Скоростта на човешката алчност е Безкрайност!!! Максимата, че единственото ненаситно нещо на света е човешкото око, датира от незапомнени времена. Задачата изглежда математически безнадеждна, тъй като и най-микроскопичната частица умножена по безкрайност дава резултат безкрайност. Излиза, че и последната песъчинка в пустинята е прокълната завинаги, докато не бъде изличена!? Мрачен аромат и привкус за неизбежност на Апокалипсис…
Но Надежда дебне отвсякъде! Нали Господ ни е създал по свой образ и подобие!
И ни е дарил с Любов – божествената способност на Твореца, която не се подчинява на никакви математически, физически и пр. научни зависимости. Живототворящите и животоутвърждаващи звук и светлина на нашите души. Уви, в еволюционното си присъствие на Земята, мнозина ги заменят с „ненаситността на окото“. Някои се сещат за Божествения си дар Любов с наближаването на кончината на мимолетните им материални превъплъщения, но подобно покаяние рядко е в състояние да допринесе за разваляне на Проклятието.
„Що е туй дето му викаме Любов!?“
В подобно търсене се бе впуснал гениалният Атанас Славов с последната си книга преди да отлитне от този свят.
В съвременната ни реалност ставаме свидетели как много понятия се захабяват и обезличават, а страшничкото е, че някои започват да мутират в сатанински форми. Любовта е особено уязвима. Какво ли не се опитват да натикат в утробата й всевъзможни неолиберални, фанатични и атеистични гурута – приятелство, родолюбие, благородство, достойнство, честност, справедливост, правосъдие, вяра в каноните на определена религия, толерантност, милосърдие, благотворителност… Прекрасни на пръв поглед категории, а ежедневно сме свидетели колко грозно се израждат и до какви страховити последици водят. Не може да няма някакво най-простичко обяснение на това, от което всички се нуждаем – според великия Джон Ленън – Любовта!!! Дали нейната същност не е когато някой или нещо – не е задължително да е човек или дори материална същност от видимата ни реалност – го боли и страда, да те боли и да страдаш и ти. И да станеш съучастник в опита за премахването – или поне намаляването – до колкото е възможно, на тези болка и страдание!?
Щом божествената Любов е дефицит в реалността ни, какво остава?
Правото – между спирачка и генератор на Имотните проклятия!?
Автор: Петър Бучков