Проф. Коен Ленартс: Съдилищата по дефиниция са независими

Интервюто с проф. Коен Ленартс е при посещението му като лектор на първата конференция по европейско право в София, организирана от Българската асоциация за европейско право през април 2009 г. и е публикувано е в списание Правен свят. Предлагаме ви го и във версия на английски език в превод на Калина Даскалова.

Визитка

Проф. Коен Ленартс е роден през 1954 г. Той е председател на на Четвърти съдебен състав в Съда на Европейските общности и е представител на Белгийската държава. В Люксембург е магистрат от 25 септември 1989 г. като съдия в Първоинстанционния съд , от 7 октомври 2003 г. е съдия в Съда. Пътят му на юрист е преминал през: бакалавър и доктор по право (Katholieke Universiteit Leuven); магистър по право, магистър по публична администрация (Харвардски университет); асистент (1979—1983 г.), впоследствие професор по европейско право в Katholieke Universiteit Leuven (от 1983 г.); съдебен помощник в Съда (1984—1985 г.); професор в Колежа на Европа, Брюж (1984—1989 г.); адвокат в брюкселската адвокатска колегия (1986—1989 г.); гостуващ професор в Harvard Law School (1989 г.). Семеен е и има шест дъщери.

За първи път ли идвате в България и ако е така, какви са впечатленията ви?

Да, за първи път съм тук и бих казал, че впечатленията ми са невероятни. Открих една напълно нова страна. Разбира се, бях се подготвил предварително за историята, географията и културата ви, а моят добър колега Александър Арабаджиев ми показа кирилицата и ми разказа за нейния празник – 24 май. Добих изключително впечатление от страна, която бързо се модернизира без да обезличава историята, идентичността и културата си, което, трябва да си призная, много ме зарадва.

Тук сте със семейството си?

Точно така, съпругата ми и аз имаме шест дъщери и най-малката от тях – Елизабет – е тук с нас. Видяхме голяма част от България – София, Благоевград, Рилския манастир и планината, Сандански, Роженския манастир, Мелник, Пловдив, Бачковския манастир, Банско, Пирин, Стара планина – Балкана. Това, което прозрях по време на тези посещения беше, че повратната точка в историята ви е годината 1878, когато е отхвърлено Османското владичество с помощта на Русия и на тази основа вие имате напълно различна връзка с нея и културата й в сравнение с всички останали източно европейски страни. Това, разбира се, е един много положителен аспект, защото руската култура е важна за Европа. В България аз се научих да правя разлика между „руски” и „съветски”. 

Съдия Коен Ленрадс със съпругата и дъщеря си в София, обеща да доведе да опознаят родината ни и останалите му пет дъщери.



Относно днешната конференция – Българската асоциация по европейско право е много млада – какви са впечатленията ви от нея? Изненада ли Ви присъствието на толкова добре подготвени оратори?

Конференцията беше отлична, защото всички „акционери” в правния свят на България, ако мога така да се изразя, присъстваха и взеха участие. Имаше български съдия от Европейския съд, но и съдии от Конституционния съд, Върховния административен съд и Върховния касационен съд, прокурор от Върховна касационна прокуратура, адвокати, академици – тоест, всички, от които зависи прилагането на Европейското право в България бяха тук и бяха изключително отдадени. Това ми направи силно впечатление. Идвам от една от основателките на ЕС – Белгия, преподавам право вече повече от 30 години и вярвам, че Европа не е централизиран мастодонт, а съюз, който уважава разнообразието в своите държави членки и се основава на общата ни работа във всички онези сфери, в които отделната държава членка е твърде малка единица, за да управлява ефективно. Общият ни и добре известен интерес е Европа да интегрира и уважава езика, културата и историята на всяка една от своите членки. Тук наистина се чувстваше този дух, оживил цялата конференция. Бях много впечатлен и считам, че асоциация като Българската асоциация за европейско право точно както й Белгийската асоциация за европейско право, събират на едно място няколко пъти в годината всички „акционери” в областта на европейската политика и законодателство, за да обсъдят силните и слаби страни на съответната държава. Тоест, местата, които вървят добре и тези, които имат нужда от критика, но не деструктивна, а такава, която води до взаимно поучаване от опита и до обмен на най-добрите практики, за да работим по-добре впоследствие. Точно това се усещаше днес и много ме впечатли.

Много хора се притесняват дали е нормално България да е отправила само две-три преюдициални запитвания за две години и няколко месеца членство в ЕС? 

Трудно е да се отговори на подобен въпрос с да или не и повярвайте ми, не го казвам от дипломатичност. Както се изрази една от участничките в заключителната дискусия, мисля, че беше съдия от Върховния административен съд – това, което трябва да се наблюдава са отделните дела във Върховния съд, Касационния съд, Административния и Конституционния съд, при които са прилагани или е трябвало да се приложат европейските закони и да се види дали това е направено правилно или не. Само подобен анализ би ни позволил да кажем дали е трябвало да бъдат направени запитвания по закона или не. Големият брой запитвания сам по себе си не е цел, целта е да се направи запитване там, където съществува аргументирано съмнение в правилната интерпретация на европейския закон. Вземете примера, даден от колегата от Върховния административен съд: „На интернет страницата на Европейския съд, на всички 23 официални европейски езици, е публикувано решението от февруари 2009 година, в което може да се прочете ясният отговор на нашето запитване”. И това е чудесно. Съдът няма просто да отправи запитване и да приложи отговора на Европейския съд, защото последният гарантира обединението като създава прецеденти – виждате, че има само един съд в Люксембург за над 500 милиона европейци. Идеята е, че всяко запитване е случай, в който национален съд иска от Европейския съд да създаде прецедент в тълкуването на европейските закони, валиден за всички 27 страни членки. В речта си пред конференцията дадох няколко примера за съдилища както на нови, така и на стари страни членки, които без да са се допитвали са приложили правилно европейския закон, защото са намерили отговора в базата на европейския съд на всички официални за съюза езици.

Бяхте съдията докладчик по първото българско дело по преюдициално запитване от български съд. Какво е впечатлението ви от качеството на самото запитване? 

Беше много добро и ще ви кажа какво точно имам предвид под това. Първо, фактите по делото бяха ясно изнесени – беше посочено точно кои са сигурните и кои – недоизяснените. Беше разяснен контекстът на националния закон. Всичко това разкрива защо резултатът от делото във вашия съд имаше точно определено тълкувание по европейските директиви. В този случай директивата е за опазване на правото над интелектуална собственост, установено в база данни, в случая базата данни е свързана с българските закони. Съдът, отправил запитването обясни, че трябва да разбере какво точно означава извличане на вторична база данни от първоначална база данни – екстракция или реутилизация. Тези два термина трябваше да бъдат разтълкувани от Европейския съд, защото преди това не е имало подобни казуси, това е нов проблем, излязъл наяве по повод българското дело. Това е един пример къде да отправим запитване, когато са възможни няколко тълкувания. И второ, съдът обясни, че след като правото над интелектуалната собственост или базата данни, са извадени и приложени отново какво означава съществена част от тях – в качествено или в количествено отношение? Малко трудно е за обяснение, но в количествено отношение, ако базата данни е 100% и вие извлечете 75%, говорим за съществено количествено извличане. Ако извлечете 10%, но тяхната цена и инвестиция по набавянето и обработването им е най-висока от всички разходи по съставянето на базата, говорим за съществена част не в количествено, а в качествено отношение. Всичко това бе добре изяснено и Европейският съд лесно можеше да се ориентира в основите на дебата, да се произнесе и да направи тълкуване, валидно сега за всички 27 страни членки на ЕС. И наистина, решението е толкова подробно и надявам се така ясно изложено, че сега съд във всяка една държава членка да може да приложи тези определения за количествени и качествени съществени части при извличане на база данни в контекста на системите и софтуера, използвани за целта. Всичко това е описано много подробно и смятам, че представлява ясен прецедент за всички държави членки, благодарение на Софийския градски съд, който предостави делото. Мисля, че това е прекрасен пример за добра и отдадена съвместна работа на национален съд и европейския съд, както казах на конференцията – това е начинът да подредим парченцата от европейския пъзел.

Какви са възможните санкции за една държава, ако съдът на последна инстанция е помолен да отправи преюдициално запитване, но не го направи? Има ли санкции за самата държава членка като цяло или за определен съдия?

Няма санкции за отделните съдии. Европейският съд работи с държавите членки като едно цяло.Тъй като съдът на последна инстанция е задължен да се произнесе и ако не го направи, теоретично, повтарям теоретично, Комисията може да започне наказателна процедура срещу самата държава членка. Но подобни процедури са много деликатно нещо, защото съдилищата по дефиниция са независими. Наблегнах на това в речта си – жизненоважно е държавите членки да имат независими съдебни системи, основани на закона. Така че, ако Комисията изправи държава членка в съда тя ще бъде представлявана от правителството си, но след като е било установено, че има нарушение на задължението да се отправи запитване към съда на последна инстанция, това правителство не може да повдигне дело в съда си, така че процедурата не е препоръчителна. Но въпреки това има един казус от декември 2003 година – Комисията срещу Италия. Това дело е свързано с италианския закон за връщане на данъци, платени в нарушение на европейския закон. Условията, според които става изплащането от властите са описани много общо в националната законова система на Италия. Съдът непрекъснато тълкува закона така, че никога не възвръща данъците според европейския закон и данъкоплатеца никога не възстановява парите си. Тогава Комисията заведе дело срещу Италия, за да я разкритикува за процедурите на нейния Върховен касационен съд, но нещата бяха по-сложни – това беше комбинация от юридически и законодателни предпоставки. Комисията разпореди, че ако законодателството е неопределено не е проблем, стига да се тълкува в съответствие с европейския закон, но ако се използва подобна неяснота в националното законодателство, за да се интерпретира систематично националния закон по начин, противопоставящ се на европейския закон и всичко това без допитване до съда на последна инстанция, какъвто беше този случай, тогава, разбира се, има нарушение на закона на европейската общност. Но това е единственият случай, в който е била прилагана процедурата. Честно казано, истинската санкция срещу националния съд, който е трябвало да се допита и не го е сторил, е рискът частните страни да решат, че решението по делото, произнесено от съда на последна инстанция е в нарушение на европейския закон и вследствие на това те са загубили права, дори пари, ако искате, понесли са щети и дискриминация и затова се изисква обезщетение на основа на европейските закони в гражданския съд на първа инстанция в съответната държава. И този риск е много вероятен, защото не може да се избегне въпрос, който е трябвало да бъде зададен на съда на последна инстанция. Да кажем, че българският съд не направи допитване и шест месеца по-късно унгарският или белгийският съд направят същото запитване – тогава могат да получат противоречиви решения. Разбира се, държавата членка е в неприятно положение, защото може да бъде съдена за щети вследствие на неправилно отсъждане на последна инстанция в съда, който не се е допитал до Европейския съд в Люксембург, когато е трябвало да го стори. Звучи малко сложно, но така седят нещата. 

Днес наблегнахте на значението на независимостта на магистратите в Люксембург. Реална ли е тя след като те се предлагат от управляващите правителства на държавите членки?

Много логичен въпрос и отговорът му важи за всички съдии от Европейския съд в Люксембург. Не смятам, че е пречка правителствата да предлагат кандидатите си за европейски съдии, преди всичко отсъжданията в Люксембург са безпристрастни – съдиите не споделят личното си мнение. Когато полагаме клетва в служба ние обещаваме три неща: най-напред да даваме най-доброто от себе си, това се подразбира априори, второ, да бъдем напълно независими, което означава да не търсим или приемаме напътствия и трето, никога да не разкриваме нищо преди или след мандата си на европейски съдии. Нищо от обсъжданията, които се състоят само между съдиите на работния език на съда – френски – без превод. И със сигурност не е както много хора считат отстрани, че съдията от една държава е избран, за да защитава националните й интереси. Не работим така. Преди всичко, трябва да се знае, че в Европейския съд няма принцип като в страсбургския или хагския – да присъства съдия от държавата по време на делото. Вземете казуса „Апис-Лакорда”, който се гледа пред пет съдии без присъствието на европейския съдия, номиниран от България – Александър Арабаджиев. Делото беше гледано пред съдии от пет други държави членки. Можем да кажем, че по този начин държавите членки преплитат отсъжданията си. В този смисъл Европейският съд е независим орган от държавите членки и отделните съдии не защитават националните си интереси, а ако трябва тълкуват националната съдебна система, култура, закони и т.н. По делото „Апис – Лакорда” можех свободно да разговарям с българските реферандери Ангел Пачев и Александър Корнезов – в това е същинския смисъл да разполагаш със съдия и работен екип от всяка една държава членка. Затова не мисля, че има опасност за независимостта и трябва да спомена, че има споразумение, което налага малки процедурни изменения при назначаването на съдиите. То осигурява комитет от всички членове на Европейския съд и съда на последна инстанция, които преценяват подходящ ли е кандидатът, предложен от съответната държава. Основната роля на този комитет е превантивна – да се предупредят държавите членки, че кандидатите им трябва да имат очевидни качества като широко познание на европейските закони, владеене на френски език, да са признати професионалисти в своятя правна общност и да са напълно независими. Ако тези качества не са налице, комитетът може да отправи забележки, а няма правителство, което би рискувало да получи подобни коментари за предложен кандидат-член на Европейския съд. 

Доволен ли сте, че бяхте обявен за почетен член на Българската асоциация по европейско право и ще доведете ли и останалите членове на семейството си при следващото си посещение?

Отговорът и на двата въпроса определено е да. Много съм поласкан и радостен да бъда почетен член на Българската асоциация по европейско право и считам за важно подобни асоциации да канят гости от други държави и контактите да не са ограничени на национално ниво. А когато се приберем в Белгия и разкажем на останалите ми пет дъщери какво сме видели, сигурно е, че те ще се радват следващия път да посетят с нас това изключително място от Европейския съюз. 



Author Petar Buchkov
Photographs Hachik Roumyan

Profile

Professor Cohen Lennards was born in 1954. He is the chairman of the Fourth Judiciary Body at the Court of European Commons and a representative of the state of Belgium. He has been a judge in the First Instance Court since September, 25th 1989 and since October 2003 he has been a judge in the European Court. His professional growth has lead him through bachelor and PHD degrees in Law (Katholieke Universiteit, Leuven), Master of Law, Master of Public Administration (University of Harvard), assistant-professor (1979 – 1983) and then European Law professor in Katholieke Universiteit (since 1983), legal assistant in the European Court (1984 – 1985), professor in The College of Europe, Bruge (1984 – 1989), attorney at the Brussels Attorney Body (1984 – 1989), guest professor at Harvard Law School (1989). He is married, with six daughters.


Courts are Independent by Definition

I would like to ask you if this is your first time in Bulgaria and what are your impressions if this is the case?

Yes, it is my first time and my impressions are rather massive, I would say. It is a totally new country I discovered. I had, of course, prepared in advance about your history, geography, language and culture and from my good colleague Alexander Arabadzhiev I received an introduction in the Cyrillic alphabet and its origins on the 24 of May – the Celebration day of the Cyrillic alphabet. It was a massive impression of a country which is modernizing quickly without loosing its own history, identity and culture and that pleases me very much, I must say.

I understood that you are here with your family?

That is correct, my wife and I have six daughters and my youngest one – Elisabeth – came with us and we saw a lot of Bulgaria – Sofia, Blagoevgrad, the Rila Monastery and mauntain, Sandanski, the Rozhen Monastery, Melnik, Plovdiv and the Bachkovski Monastery, Bansko, Pirin, Stara Planina. But what I saw in all these visits is that the true turning point in your history was in 1887 when the Ottoman domination was thrown off and on that basis you had a totally different relationship with Russia and Russian culture than any other eastern European country. That is, of course, a very positive aspect because Russian culture is very a important part of Europe and in Bulgaria I learned to make the difference between Russian and Soviet. 

About today’s conference – the Bulgarian Association of European Law is very young – what are your impressions? Were you surprised to see so many well-prepared speakers?

I found the conference outright excellent because all the stake holders of the legal world if I may say so here in Bulgaria were involved and took the floor. There was a Bulgarian judge in the European Court speaking but also judges from the Constitutional Court, the Supreme Administrative Court, the Supreme Court of Cassation, the public prosecutor, the advocates, academics, that is all those involved in making European law work in the field, were involved. And in a very committed manner to make Europe work here in Bulgaria – that makes a great impression on me coming from one of the original member states Belgium, teaching European law for almost 30 years now and believing in Europe not as a centralized mastodon but a unity which respects the diversity of its member states. Based on working together in all those fields where the member state has become too small a unit to govern effectively. And it is of well-understood common interest that Europe integrates and respects the language, culture and regional history of each one of its member states. So here you really could feel that was the spirit animating the whole conference. It was very impressive for me and I think that an association like the Bulgarian Association of European Law just like the Belgium Association of European Law – they bring together a few times a year all the players all the stake holders in the field of European policy and law as it should work in that particular member state and discuss strengths and weaknesses. Points that go well and points needing criticism – not to be destructive but to learn from each others’ experiences and in that sense to exchange the best practices and make it work better after such an exchange of the best ideas. That you could really feel as the spirit of today’s conference and I was very much impressed with it.

This topic was already discussed but many people were concerned if it’s normal that Bulgaria made only two or three preliminary ruling procedure references for two years and several months of membership? 

It is difficult to answer such a question with a yes or a no, and believe me this is not to be diplomatic. As one of the participants in the closing debates said, I think she was a judge of the Supreme Administrative Court, what should be looked at is case by case decided by especially the Supreme Court, the Court of Cassation, the Administrative Court or the Constitutional Court in which the European law was applied or should have been applied and then to see whether it was applied correctly or not. Only that analysis allows us to say whether law references should have been made or not. Again it’s not a goal in itself to have a high number of references the goal is to make your reference where the reasonable doubt exists on the correct interpretation of European law. For instance, the examples given by this colleague of the Supreme Administrative Court where she said “We found on the web site of the Court of Justice available in all 23 official language the judgment of February 2009 in which could be read the plain answer to the uncertainty in our judgment and in that case it is very good. The court will not refer and simply apply correctly the answer of the Court of Justice. The court of Justice is a court which in fact guarantees unity by creating precedent – you can see that there is only one court in Luxemburg for Europe of 500 million people, so the idea is that each reference is an occasion on which a national court asks the Court of Justice in Luxemburg to set a precedent for interpreting European law valid for all 27 member states. In my speech at the conference I gave several examples of courts both of old and of new member states which without referring, correctly applied European law because they found the answer in the case law of the Court of Justice available in all the official languages.

I understand that you were the reporting judge on the 1st Bulgarian preliminary ruling procedure reference case. What was your impression of the quality of the reference itself?

It was really very good and I shall tell you what I mean by this. First of all, the facts of the case were clearly exposed – it was clearly indicated what was an established fact and what was still initial on a factual level. The national law context was clarified. All of these make it clear why the outcome of the case pending in the national court had a particular interpretation of the European directive. In this case the directive is protecting intellectual property right establishing a database, the database involving Bulgarian national law. The referring court did explain that we need to know – what exactly meant the extraction of a second database by a first database – extraction or reutilization. The terms extraction and reutilization needed to be specified by the Court of Justice – they didn’t exist cases on that, it was a new issue discovered on the occasion of this Bulgarian case. That’s an example of where they should refer for there were several interpretations possible. And second, the court explained since the intellectual property right or the attaches to the database being extracted or reutilized, what is a substantial part in quantitave terms or in qualitative terms? It’s a bit difficult to explain but in quantitative terms it simply means if a database is 100% and you extract 75%, we speak of substantial quantitative terms or it may be that you extract 10% but the cost and investment, given the difficulty of getting the data and arranging them qualitatively speaking, may well be the majority of the investment made in the establishing of the whole database. That is called a substantial part not in quantitative terms but in qualitative terms. All of this was well explained in the reference so that the Court of Justice could easily understand the terms of the judicial debate going on, refer it and then go to an interpretation which is now valid for all the 27 member states. And indeed the judgment is so comprehensive and I hope so clearly stated that now court in any member state can simply apply these notions of quantitative or qualitative substantial parts of database extraction which was defined in the terms of the support on which you extract and the fact that you use different of the same software programs. All of this is spelled out in detailed way so I think it set a clear precedent for all member states and that thanks to the Sofia Court which submitted us the case. So I think it’s a beautiful example of a good loyal cooperation of the national court and the Court of Justice as I said at the conference – sort of puzzling together the pieces that make Europe one.

What are the probable sanctions for the state if a last instance court was asked to make a preliminary ruling procedure reference but it didn’t? Are there any sanctions for the member state in general or for the particular judge?

There are no sanctions for the particular judge. At least European law only relates to the member states as such. Since the last instance court is obliged to refer and if it did not, theoretically, I stress theoretically, the Commission could start infringement procedures against the member state as such. But it is very delicate to bring such proceedings because courts are by definition independent and I stressed this moment in my speech, that it is essential for member states in order to be a member of EU to have independent judicial system based on the rule of law. So, if the Commission takes a member state to court, that member state will be represented by its government but after a possible finding that there has been an infringement of the duty of the obligation to refer for the last instant court, that government can never give action to its court, so the procedure is ill suited to really take care. But with all of that said, there has nevertheless been one case in December 2003 – the Commission against Italy – but you see how it works – this was a case were the Italian law concerning the conditions for the repayment of taxes paid in violation or in breach of the European law. So, the conditions governing the repayment by the public authority of such taxes were set in very general terms in the national legislation in Italy. The court systematically interpreted that legislation in a way that the repaid of taxes contrary to European law was never made – so the tax payer never recovered the money. Then the Commission started a case against Italy in order to criticize it for the contents of the Corte Suprema da Cassazione but it was in fact more subtle than that – it was a combination of the jurisprudence with the terms of the legislation. The Commission said if the legislation is vague that is no problem provided you interpret it in conformity with the European law but if you use the vagueness of the national legislation in order to systematically reinterpret the national law in a way contrary to the European law and all of this without referring for a preliminary ruling at the Last Instance Court which was the case, than of course you infringe community law. But this is the only case where that procedure has been followed. To be frank with you, the real sanction of national court of last instance which should have referred and did not, is the risk that the private party can later on establish that the solution of the case given by the last instance court is contrary to European law, that as a consequence they lost rights, money if you want, they suffered injury and prejudice and that reparation is being asked on the basis of European law in the Civil First Instance Court in the country. And that risk is very real because you can never avoid a question that should have been asked at the last instance court. Let’s say the Bulgarian one doesn’t ask the question and six moths later the Hungarian or Belgium court may ask the exact same question it may then appear that the solutions are contradictory. Of course, the member state concerned is in a bad condition because damages can be claimed against it for a faulty judgment of the last instance court where it did not refer a question to the Court of Justice in Luxemburg while it should have done so. It may be a bit complicated but that is it.

Today you stressed the importance of the Luxemburg magistrates’ independence. Is this possible given that hey are nominated by the ruling member state’s governments?

A very fair question and the answer also applis to the judges sitting in the court of Luxemburg. I do not think the fact that he governments propose a candidate to sit for European judge means that he would subsequently be an obstacle for the very reason that first of all the judgments in Luxemburg are impersonal – no opinion of the judges is revealed as such. When we take the vote of office we must promise three things: first of all, to do our best, that goes without saying, second, to behave totally independently, that is not to seek or take instruction and thirdly, never to reveal anything – not during, not after the term of serving as a judge. Not anything of the deliberations which take place purely among judges in the working language of the court -French – without translation, and it is surely not so like many people from the outside might think that a national judge is there to defend a national interest. It doesn’t work that way. First of all you should now that in the European Court there is not the principle of Strasburg or Hague by which there has to be a judge from the nation sitting on the case. Take the “Apis –Lakorda” case argued before five judges in the chamber and excluding the European judge nominated from Bulgaria Alexander Arabadzhiev – it was argued before judges coming from five other member states. S other members states crossed one another’s’ judgments so to speak. In that sense, the European Court of Justice is a body standing independently from the member states and the judge from one state is no to defend the national interest but to explain if need be the national legal system, culture, law, etc. In the “Apis” case I could easily speak with Angel Pachev and Alexander Kornezov – the real significance of having a judge and a cabinet from each member state. So, I don’t think that there is a risk for independence and with all of that said, I must say that there is a treaty that has instituted a small procedural modification of appointing the judges. It provides for a committee of all the members of Court of Justice and Court of Last Instance and the renowned juries to review the adequacy of the candidate proposed by each member state with the office of judge or advocate general. The prime significance of that committee is a preventive one – to alert the member states that the candidate they are appointing must be a candidate whose CV displays obvious adequate candidacy meaning profound knowledge of European law, knowledge of the French language, renowned status in the national legal community and total independence because if those qualities are not there, the committee might make remarks and there is no government that would risk getting advert remarks on the candidate it is proposing for a member of the European Court.

Are you glad you became an honorary member of the association and would you be willing to bring all the other members of your family next time when you visit?

The answer to both questions is definitely yes. I am really honored and pleased to have been named an honorary member of the Bulgarian Association of European Law. I think it is important for such associations that hey bring also members from other member states and that the contacts are not nationally limited. When we are back to Belgium and we tell my five other daughters what we saw, it is certain that they will be all thrilled to the idea to come to this exceptional place of the EU next time.

 

Read Previous

Съдия Александър Арабаджиев: В Люксембург няма особени мнения, съдът говори с един глас

Read Next

Има нещо гнило в АЕЦ „Козлодуй” !?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Most Popular