Петър Бучков 
И в поредната кандидатстудентска кампания 2010-а продължава модата юридическите факултети да са най-желани. Разгоря се бурна дискусия между преподаватели и студенти по право и юристи от практиката. Поводът е разработената в Министерство на правосъдието (МП) „Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз“. Документът е „отворен“ за идеи и обществено обсъждане. Позиция взеха и посланиците на Европейския съюз и на САЩ. Предстои стратегията да бъде предложена на правителството.
Моралът на магистратите се гради на студентската скамейка
В 12 пункта авторите на документа от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) са развили идеите за привеждане на университетското обучение по право в съответствие с нуждите на модерното правосъдие.
На нарочна конференция „Пътна карта на реформата на висшето юридическо образование“ под патронажа на министъра на правосъдието Маргарита Попова темата бе поставена на обсъждане пред цвета на академичната общност от юридическите ни факултети, магистрати и представители на Министерство на образованието.
Според министър Попова моделът, качеството и нивото на юридическото образование са в центъра на стратегията за реформа на съдебната ни система – добро управление, качествено правораздаване и силно противодействие на корупцията в системата.
„Трябва да спрем скандалите за налагане върховенството на закона и да станем правова държава, каквато я изисква обществото“, каза Попова.
Припламнаха доста искри между корифеите на правната ни наука.
Повечето бяха абсолютно против въвеждането на единни държавни критерии за прием, изпитване и дипломиране във всички юридически факултети. По този начин, според тях, държавата в лицето на правителството щяла да се намеси безпрецедентно в автономността на университетите. Академичният ни елит пропусна да си припомни, че в началото именно той се превърна в „хвърковата чета на Бенковски“ и обикаляше неуморно нароилите се юридически факултети, които стигнаха до 16 броя. Появата на свободния пазар предизвика бум в напъна на младите хора към юридическото поприще, но същевременно качеството на образованието се сгромоляса. Плод и на този сценарий днес е острата еврокритика към съдебната ни система и нуждата от спешна реформа.
На конференцията преподавателите бяха единодушни в едно – трябва да се въведе единен анонимен държавен изпит при дипломирането, който да гарантира безпристрастен, обективен и справедлив механизъм за оценяване познанията на студентите.
Друг щекотлив момент бе идеята за въвеждане на задължително обучение по юридическа етика.
Според проф. Мария Славова: „Не може да има нормативен регламент на етика… А трябва да се стряскаме в съня си и да се борим срещу преподаватели, които „взимат“ пари от студенти.“
Възлов се оказа въпросът как да стане прагматичен така нареченият стаж на студентите по право.
От десетилетия той се провежда откровено формално и дипломираните юристи попадат напълно неподготвени в практиката. При всички разговори на „Правен свят“ със студенти по право сме установили, че дори получилите блестяща теоретична подготовка са с нулев практически опит.
Като причина за неефективността на стажовете преподаватели посочиха, че магистратите са претоварени с работа и хич не им е до стажанти.
Съдии остро реагираха: „Да заповядат, стига да искат, но не искат!“ Съдия Владимир Астарджиев сподели: „ В последните три години съм имал точно трима стажанти, които искаха да пишат… Давам графици, давам дела за четене, давам сламки… Нищо!“
Лансира се идея стажовете да не се провеждат еднократно в края на следването, а да бъдат регулярни през всичките години и да са главно през летните месеци, когато натовареността на правораздавателната система е по-малка. Подобен модел надали ще заработи качествено, тъй като за студентите е неписан закон, че след тежката лятна сесия… следва купон…
Проф. Снежана Начева предложи да се възродят кръжоците, от които по-рано са излезли едни от най-доказаните ни юристи. Да се създаде регистър на студенти, демонстрирали напредничави идеи и начин на мислене и по него да бъдат търсени кадърни специалисти и от администрацията, и от частния бизнес, защото „мъдрите и талантливи хора не повишават глас и трябва да бъдат намерени…“, твърди проф. Начева.
Не е ли време да се въведат две степени на юридическо образование,
бе друг акцент, повдигнат от проф. Дачев, около който се обединиха доста преподаватели. Причината е комплексна и многопластова. Достъпът до следване на висше образование значително се облекчи.
Същевременно таксите, които плащат студентите, станаха жизненоважни за оцеляването на университетите, поради което ръководствата започнаха да си „затварят очите“ и естествено качеството потегли надолу. Няма нищо страшно да се въведе т.нар. ефект на фунията, който от десетилетия се практикува във водещите световни университети, където до финала на дипломирането достигат по 20-30% от постъпилите студенти. Предложението е да се създаде бакалавърска степен по право – 3 години, и после най-добрите да могат да продължат магистратура и само те да могат да стават съдии и прокурори.
Голям бич за юридическата гилдия е и неграмотността на студентите. Не на шега бе предложено да се въведе курс по граматика и смятане, за да не потъваме в земята от срам след време, когато четем искови молби, съдийски и прокурорски актове.
Спор възникна и за хорариума от часове по различни специалности.
Според д-р Атанас Семов часовете по европейско право са крайно недостатъчни – 75, и трябва да станат минимум 120, тъй като непознаването и неприлагането на правото на Стария континент от родните ни магистрати може да доведе до неприятни стратегически последици за държавата ни. Д-р Семов предложи да се въведе и четвърти държавен изпит – по международно и европейско право.
Проф. Вихър Кискинов наблегна на нуждата от специализация в юридическото образование, което в днешния бум на науката като цяло е безкрайно необходима. Дори предложи да се създаде специализирана магистратура „Нормотворчество“, което от години в България е сериозен проблем – „желанието го има, но нямаме съвременни методи“.
„Добър юрист не може да бъде специализираният юрист.
Нашата задача е да дадем на студентите юридическо мислене“ – опонира доц. Кристиян Таков, който бе и най-песимистично настроеният на обсъждането. „Общата нравствена ситуация в страната е трагична от години и не вярвам, че може да се преодолее, и то със стратегия на Министерство на правосъдието…“, смята доц. Таков.
Как да спрем „обезкървяването“ на българското студентство, което с всяка изминала година все по-масово тръгва да учи по света!? Това е голямото предизвикателство. А същевременно юридическото образование у нас е на изключително ниво, много по-добро от това в елитни световни университети, където правото е превърнато в занаят. В този аспект имаше съвет към авторите на стратегията да се наблегне повече на рекламата на нашите университети.
На участниците в конференцията бе представен и първият у нас
„Рейтинг на юридическото образование в България 2010“,
изработен от социологическата агенция „Алфа рисърч“ по поръчка на БИПИ. Резултатите са доста любопитни. Проучването е направено сред студенти в деветте юридически факултета по три теми: академична среда, материално административна среда и кариерни перспективи.
Най-привлекателен е най-старият ни юридически факултет – този на Алма Матер, следван от УНСС, Великотърновския университет (ВУ), Нов български университет (НБУ), Пловдивски университет (ПУ), Варненски свободен университет (ВСУ), Бургаски свободен университет (БСУ), Русенски университет (РУ) и Югозападния университет в Благоевград (ЮЗУ). Оценяването е по шестобалната система. Първенецът е с оценка 5,26, а последният – с 4,03.
Обобщено класиране
СУ УНСС ВТУ НБУ ПУ ВСУ БСУ РУ ЮЗУ
5,26 4,82 4,73 4,60 4,59 4,50 4,47 4,46 4,03
Провокацията към размисъл и идеи за промяна се крие в детайлите.
Например за отношенията преподаватели – студенти лидери са УНСС, РУ и ВСУ. Най-слаба оценка са получили преподавателите на СУ по критерия индивидуална работа със студентите. НБУ е неотразим лидер в раздела за материално – административната среда. Победата на СУ носи кариерната перспектива – оценка на работодателите, успеваемост на изпити за адвокати и назначения в резултат на изпити за младши магистрати. Но Алма Матер дели последното място с ЮЗУ по практическа насоченост на образованието.
