Усещането за справедливо правосъдие се корени в бързината и предвидимостта на съдебния процес. У нас – уви, той става все по-бавен и непредвидим, което насажда в душите на хората усещане за несправедливост. Това тягостно чувство води до подозрителност към съда за далавери и всевъзможни грехове и постепенно прераства в омраза и пориви за саморазправа.
Усещането за несправедливост допълнително се разпалва от политици, които хвърлят с шепи упреци към „правосъдието“ дори за случаите на Мартин Божанов – „Нотариуса“ и Петьо Петров – „Петьо Еврото“. Можем ли да говорим, че двамата са правили „търговия с правосъдие“ ако няма доказани техни „сделки“ със съдия?! Издирването на Петьо Еврото от съдия ли се извършва! Вътрешното издирване не е ли дейност на изпълнителната власт, МВР, Дирекция на Националната полиция, сектор издирване! За международно издирване има ли молба за правна помощ от заместник главен прокурор?
Не е ли смешно граждански сдружения да ни занимават с информация, че телефонът на Петьо Еврото бил ползван, карал колата си…Не може ли Друг да ползва сим картата и да кара автомобила му!? Тези, които отвличат вниманието ни по този начин разследващи органи ли са?! Съдът ли е отговорен, че не задържаха Мартин Божанов под стража поне за 24 часа, за да му спасят живота!? Който е трябвало да вземе това решение, но е пропуснал времето е отговорен за смъртта му. Прав е Радомир Чолаков, че сдружените граждани не са нито правозащитни , нито законодателни органи.
Стигна се и Конституционният съд да попадне на пангара на политическото досадно нравоучение, като съотговорен за пазвантска дейност на чували с избирателни бюлетини…
Дълбока заблуда, относно съдържанието на понятието правосъдие сякаш умишлено се поддържа. Правосъдие /правораздаване/ е власт възложена от Конституцията на съдилищата. Прокуратурата не е част от правосъдието, защото не разрешава със сила на прeсъдено нещо правни спорове. Прокуратурата издирва правонарушенията или установява обществено-опасни деяния и сезира /започва производства за възстановяване на законността/ или обвинява пред съд. Съдът , прокуратурата, следователите са част от правозащитните органи. Но правосъдието е дейност на съда.
Защо са тези усилия обикновеният човек да се настройва срещу съдията, като се отклонява вниманието му от правото му на живот и здраве, свобода и частна собственост!? Държава не е ли длъжна да защитава именно тези права на всеки отделен гражданин?! Защо се прави това!?…
Вероятно заради авторитетната позиция на съдиите, подкрепена с факти, че бавният и непредвидим съдебен процес е по причина на законодателя, а не на съдията, прокурора и разследващите органи!
Съдебният процес е бавен и непредвидим, защото няма закон за вещите лица и институт по съдебна медицина , психиатрия и психология.
Последиците от тази липса са едно огромно и всеобхватно НЯМА.
Към министерство на правосъдието няма звена за подготовка, лицензиране, регистриране, квалификация и отнемане на лицензи на вещи лица от всички области.
Няма достатъчно добре обучени и подгответни за вещи лица специалисти.
Няма система за лицензиране и отнемане на лиценза при грешно заключение.
Няма регистър на лицензирани експерти. Не е уреден статута им.
Няма уреден институт, звено или център за обучение на вещи лица, регистър, подчинен директно на министъра на правосъдието , няма и правила за заплащане труда на вещите лица на основание граждански или допълнителен трудов договор.
Дори няма вещи лица – психолози и психиатри към съдилищата по дела с предмет защита права и интереси на деца.
Ние не само нямаме закон за вещите лица. Нямаме и качествен подзаконов нормативен акт, уреждащ чрез министерство на правосъдието обучението, контрола върху тяхната дейност, заплащането на труда им.
Известно е, че експертизи са необходими почти по всички видове дела. Около 85% от делата са с предмет договорни правоотношения, по които се назначават множество експертизи: съдебно счетоводни и икономически, графологически/почеркови/, строителни и пр.
Най-трагично е състоянието с експертизите при катастрофите с жертви и тежко ранени.
По данни на МВР за седем години 2018 – 2024 г. са загинали 3 798 и са ранени 49 765 души. Наказателните и граждански дела с последици от пътно-транспортни произшествия /ПТП/ са хиляди годишно…Но квалифицираните експерти автоинженери са под 20, а съдебните медици около 60-70! Предстои пенсиониране на част от тях.
Един автоинженер като експерт може да поеме до 3-4 автоекспертизи месечно, което прави до 40 дела за година. 20 квалифицирани експерти автоинженери могат да поемат не повече от 800 експертизи главно за смъртните случаи. А годишно експертизите са хиляди. Впоследствие автоинженера трябва да се явява пред съд , за да защитава заключението си. Експертизите се оспорват, разширяват или назначават повторно. От това следва допълнителна работа по дела от предходни години. При ПТП престъпленията експертизите са комплексни в състав от веши лица автоинженери и съдебни медици. Известно е, че и двата вида вещи лица участват по нерешени дела за смъртни случаи с давност още от 2018-та година!
За всеки пострадал от ПТП се извършва комплексна медицинска и автотехническа експертиза /КМАТЕ/. Дори няма сграда, стая, място, където вещите лица по комплексните експертизи да работят заедно, за да стигнат до един и същ непротиворечив извод по поставените им въпроси. Не е известен годишния брой на наказателните дела за катастрофи, нито на гражданските дела за установяване причинените вреди и осъждане на отговорните лица за обезщетения на пострадалите и техните наследници. Но по всички от тези дела работят експерти автоинженери и съдебни медици.
Поради недостиг на експерти за КМАТЕ зачести практиката да се възлагат на икономисти без правоспособност автотехнически експертизи наред с възложените им оценителни експертизи за щети. Ей така да „изкарат някой лев“. Има случаи да се назначават и графолози като експерти по автотехнически експертизи. Губи се ценно време и експертизата се повтаря по възражения на страните за липса на правоспособност на експерта.
Скоро се предвижда колапс на съдебната система поради липса на достатъчно обучени и компетентни експерти във всички области. Малцината останали излизат от възраст за професията. След тях има пропаст.
След приключване на първа инстанция на наказателния процес за побоя над журналиста Слави Ангелов и реакцията на вестник „24 часа“ настъпи малка промяна, изразяваща се в разбиране на проблема от новоизбраният министър на правосъдието Георги Георгиев. Първоначално министърът изрази становище за стабилитет в законодателството и вземане на дългосрочни решения въз основа експертиза, наука и емпирични данни. По време на заседанието на съвета за криминологични изследвания /СКИ/ министърът каза: „Често възмущението и съчувствието от поредното нагло престъпление се прераждат в необоснован законодателен ентусиазъм, който в крайна сметка НЕ постига резултатите, които се целят. Такива прочее само увеличават възмущението и чувството за безсилие и в гражданите, и в институциите, но без да има друг ефект. … Именно те /б.р. емпиричните данни/ са в основата на дъгосрочните ефективни решения. Всичко останало е да създаваме шум в системата без да я променяме изобщо.“ /вестник „24 часа“ от 25.01.2025 г./
Според академик Живко Сталев стабилитетът на законодателството се поддържа чрез изменения и допълнения в един действащ закон, а не чрез подмяната му с нов дори при радикалната промяна на политическия и икономическия строй у нас. Освен това този стабилитет касае действащи закони. А ако няма закон?! Дали вече не сме натрупали емпирични данни? Ако има остра нужда от регулиране на правоотношения и дейности , за които няма закон, то той следва незабавно да се изготви като се вземе опита на еволюиралите европейски демокрации.
Според съдии “Делата скромни и незабелязани“ са единственото доказателство, че решения от законодателя следва да се вземат незабавно.
Емпиричните данни са от 30 години. На детето му израства брада, додето се съберат експертизите за вземане на решение от съда кой и кога ще упражнява родителски права и задължения върху него, кой и кога от неговите родители ще се лекува принудително или ще му бъдат ограничени родителските права или даже ще бъде лишен от родителски права. Законодателят дори не се е досетил да задължи съда на основание служебното начало да се произнася наред с упражняването на родителскита права и задължения и по тези въпроси за ограничаване и даже лишаване от родителски права в същото производство за раздяла, развод, за да защити правата и интересите на децата своевременно.
Адвокат Миглена Балджиева е написала книга за това “Правосъдие, приятел на детето“ . Авторката е семеен и детски адвокат и в мрежата на Международна социална служба работи с известния английски детски съдия Ник Крайтън и неговата колега, гардиан и социален работник – Джил Тимис. В рамките на 10 години тримата са обиколили всички 28 съдебни района в България и са обучавали съдиите и социалните работници как да вземат решения в най-добър интерес на детето.
Според адвокат Балдажиева: „За продължителността на съдебните производства при спор за упражняване на родителските права, местоживеене на детето и издръжка, делата, особено в София, продължават между 3 и 6 години докато се произнесе и Върховния касационен съд, ако родителите воюват до последно.Делата за международно отвличане на деца също продължават неразумно дълго – по международен стандарт времето на един такъв процес следва да бъде 6 седмици за всяка съдебна инстанция (като в България са две съдебните инстанции – Софийски градски съд и Апелативен съд – София), т.е. общо 12 седмици. Последното ми такова дело продължи само на първа инстанция точно ЕДНА година вместо 6 седмици.“
Проблемът със сроковете следва да бъде решен императивно чрез изменения в Гражданско-процесуалния кодекс.
Добре, че като министър на правосъдието Крум Зарков възстанови Съвета за криминологични изследвания /СКИ/. Целта на СКИ е да помага за вземане на бързи решения в регулациите от подходящи специалисти. Какво разбира юристът от правилата за използване на атомната енергия, например.
Освен това имаме достъп до опита на европейските държави, които имат закон за вещите лица, институт по съдебна медицина, психиатрия и психология и съдебни психолози към всеки съд, на който са подсъдни делата за правата и интересите на децата.
България е едниствената държава в света, която няма институт по съдебна медицина, психиатрия и психология и то към Министрество на правосъдието. Северна Македония има такъв институт. В тази особена за нас държава приключват делата за катастрофи с жертви с влезли в сила съдебни актове в срок до една година.
Липсата на закон за вещите лица и институт по съдебна медицина, психиатрия и психология е огромна ПРАЗНОТА в законодателството. ПРАЗНОТАТА, която нарушава стабилитета и ще доведе до блокаж на правосъдието, защото няма норми. Няма какво и как да се тълкува, да се измени и допълни…
По инициатива на Сдружение „Ангели на Пътя“ с основател Петя Иванова, Диана Русинова от Европейски център за транспортни политики, Алекси Кисяков от Асоциация на полицейските началници, професор Станимир Карапетков -доктор на науките, инженер и юрист и адвокат Радомир Чолаков, с помощта на журналиста Кирил Борисов от вестник „24 часа“ и издателят г-жа Венелина Гочева, новоизбраният министър на правосъдието Георги Георгиев откликна на проблема и заяви, че ще работи за решаването му.
Стигна се до възприемане на идеята на професор Карапетков да се създаде подчинен пряко на министъра на правосъдието център/звено/ за обучение, лицензиране, отнемане на лицензи, периодична квалификация, регистър на автоексперти, който да се самофинансира. Професорът представи и модерен проект на закон за движение по пътищата.
В интервю за вестник „24 часа“ той обобщава: “Грешни експертизи и липса на вещи лица са причините за бавни дела при катастрофите с жертви… Връзката между правото и водача на МПС е скъсана.“
Дава пример от дейността си като преподавател в Националния институт на правосъдието (НИП) – по един и същи ПТП казус, зададен от професора, обучаваните магистрати изготвят различни примерни съдебни актове – от осъждане до оправдаване в наказателния процес.
Според проф. Карапетков, за да бъдеш експерт не е достатъчно да си добър инженер, лекар, счетоводител, икономист, графолог, балистик, биолог и пр.
Професорът е представял проекти на закони за движение по пътищата и за вещите лица, съобразени с европейски правила, почти на всеки министър на правосъдието от последните години… Броят на убитите на пътя е намалял почти три пъти спрямо началото на века благодарение на мерките на МВР и АПИ, но истинската причина – според професора, да губим човешки животи и здраве на пътя е в нас самите – безотговорността ни и в лошия закон. Например, има ли в Закона за движение по пътищата определение за предвидимо препятствие, за несъобразена скорост и още , и още… Нали всеки водач трябва да знае и разбира закона за движение по пътищата.
„Нашата законодателна система е куца, изостава в развитието, еволюциите и иновациите.
Дори няма държавно помещение във всеки областен град, със съоръжения на автосервиз, където да се държи автомобила на престъплението, приет с копие от протоколите за оглед и допълнителен професионален оглед от инженер за състояние на превозното средство след ПТП или друго престъпно деяние , за да не се взривяват, или повреждат и после катастрофата да се обяснява с внезапно възникнал технически проблем и пр. На първо време, за да се подобри положението може да се избере пътя на изменение на подзаконовия нормативен акт, но това са палеативни решения. Може с инструкции да се допълнят методиките при събиране на следи от уличения човек, мястото на инцидента, престъплението и пр“.
А състоянието на съдебната медицина, психиатрия и психология упорито – сякаш умишлено, от десетилетия копае в дъното.
България е единствената държава в света без Институт за съдебна медицина. Патоанатомите мрачно се шегуват, че само Ислямска държава ни е конкурент в това отношение.
Тук вече не става въпрос за необоснован законодателен ентусиазъм. Без решаване на този въпрос със закон няма да се ускори съдебния процес по делата, които изискват комплексна експертиза с автоинженер и по делата за причиняване на смърт или телесни увреждания на човека и последиците от това.
Нещо не се е променило от 2010 г., когато нерешени дела за жертви и ранени от катастрофи затрупаха съдебната власт.
През 2018 г. съдебни лекари организират бунт. Позовавам се на сайта „Новата Реалност“ : „Последният вопъл за помощ от октомври 2018 г.
“Патолози на бунт…“, „Съдебни лекари от цялата страна излизат на протест в Пловдив…“, „МВР нарушава законите спрямо съдебните медици…“, „Протестът на съдебните медици предстои…“
Това бяха анонсите за организираната на 27 октомври 2018 г. в Пловдив Национална конференция „Актуални проблеми на съдебномедицинската дейност, засягащи бъдещето на съдебната медицина в България“. „Акцентите бяха три: 8-те милиона, които МВР дължи за отдавна извършени експертизи, липсата на кадри и отчайващата ситуация с материално-техническата база. На пръв поглед тривиално – „едни“ хора протестират, правителството дава на МВР нужните пари, дълговете са уредени и всичко продължава да върви по мед и масло. Или по водка и хайвер. Точно този път, познатият номер не бива да минава, защото проблемът е страховит:„
Ако съдебната медицина в България загине, това ще се отрази пряко на наказателните, гражданските и другите дела“ бе деликатното предупреждение – тогава, преди 10 месеца по БТВ на доц. Александър Апостолов, началник на Съдебна медицина и деонтология при Александровска болница. Кръвните телца на системата буквално са на изчезване. Към момента, съдебните лекари в цялата страна са не повече от 60-70, като 90 на сто от тях през следващите три-четири години ще навършат пенсионна възраст.Лъч на надежда проблесна след изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, който уважи конференцията в Пловдив и застана зад лекарите с разбирането, че изходът е в кардиналното преструктуриране на професията. „Тук съм на първо място в знак на уважение към техния труд. И на второ място в знак на съпричастност към проблемите, които съществуват… В момента има работна група, която работи за създаването на национален център за вещи лица, който да организира въобще работата по съдебно-медицинските експертизи. Докато държавата не разбере, че това е основният фактор за забавяне на съдебния процес, който в крайна сметка рефлектира изключително тежко върху правата на нейните граждани, ние ще се въртим в затворен кръг. Натрупване, натрупване на дългове, някой протестира, плащаме и… отново натрупване на дългове“, заяви главният прокурор.Резултатът – по инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров от Министерство на здравеопазването бяха отпуснати еднократно по 10 000 (десет хиляди) лева на отделенията в страната. Подобен циничен кърпеж за замазване на проблема не заслужава дори да се коментира.“
Съдебният медик Д-р Росен Хаджиев днес казва, че нищо не се е променило, откокто през 2012 г. сподели пред „Новата реалност“ как е организирана съдебно-медицинската експертна дейност в Португалия, където е работил. Прекрасен пример от една европейска държава с почти същата територия и население, като на България.
„В Португалия съдебната медицина е към Министерството на пръвосъдието. Има Национален институт по съдебна медицина, който е разделен на три секции – Север, Център и Юг със седалища съответно в Порто, Коимбра и Лисабон. В тези секции е застъпена съдебната патология, клиничната съдебна медицина и съдебната психиатрия. Към всяка от тях има субординирани по около десетина съдебномедицински отделения в градовете локализирани в съответните болници. Финансрането на тези звена е за сметка на Министерство на правосъдието. Всички допълнителни изследвания, като ДНК, хистология, токсикологичен анализ се извършват в съответните центрове в трите града. Ежедневно матералите се изпращат със специален куриер. Всяко отделение има шеф, който е със специалност по съдебна медицина. В зависимост от натовареността към тези отделения могат да работят различен брой експерти. Те може и да не са специалисти по съдебна медицина, но задължително трябва да са преминали съответен курс на обучение, за да могат да практикуват експертна дейност. Иначе специализацията е както при нас – четири години и се осъществява в съответните институти. Който желае, след това може да продължи и да прави докторантура… Като цяло дейността се ръководи от Съвет по съдебна медицина.
В него участвуват тримата професори от трите града и четвърти, който е президент и е от Коимбра. Всеки кандидат за експерт по съдебна медицина събира необходим набор от документи, които се представят на този съвет до средата на месец май. В края на септември резултатите се обявяват в техния държавен вестник. Одобрените сключват тригодишен договор с този съвет – т.е. не може да се практикува експертна дейност без да е сключен такъв договор. Имат много строг контрол върху експертната дейност. Самите експертизи се изготвят по определена програма на Министерство на пръвосъдието. Всеки един документ, необходим за изготвяне на експертизата се изисква само и единствено чрез органа назначил тази експертиза. По отношение на заплащането има утвърдени цени за различните видове експертизи – аутопсии, телесни повреди, сексуални престъпления и такива във връзка с трудови злополуки. Шефовете на отделенията са на фиксирана работна заплата, докато експертите към съответните кабинети заработват доходите си от експертната дейност. Заплащането им е много добро. Материално- техническата база е перфектна и се възползуват от най- съвременните достижения на технологиите. Работата на изключително улеснена, а за нивото на хигиената нямам думи. Би било уместно да се посочи, че отделят голямо внимание на т. нар. „продължаващо обучение“.
Делата за съдебно медициски експертизи/СМЕ/, съдебно психиатрични и психологически експертизи/СППЕ/ се натрупват нерешени не само защото има недостатъчен брой качествени експерти. Появяват се искания от прокуратурата, от разследващите органи и от адвокатите за разширяване или за повторни експертизи.
Това води до кумулация на бройката експертизи. Огромният процент от искания за повторни или разширени експертизи е причинен от съмнение в качеството на експертизите. А високият процент некачествени експертизи се дължи на претовареност, липса на време за повишаване на квалификацията и достатъчно задълбочен и критичен анализ.
Важна причина за необоснованост в експертизите – което налага повтарянето им, е в некачественото и непълно събиране на следи, които са необходими за доказване на въпросите от медицинска компетентност. Което то своя страна пък се дължи на необучените добре криминалисти.
Многозначителен е фактът, че в град София не участва съдебен медик на огледа дори при смъртни случаи, защото СДВР не може да осигури заплащане за дежурства на специалисти по съдебна медицина. Не се осигурява задължителното оборудване на нито един специалист съдебен медик за огледи.
Например въпросът за установяване точния час на настъпване на смъртта. Няма как да се отговори на този основополагащ елемент от разследването без оборудване и участие на съдебен медик на местопроизшествието!Криминалистите могат да събират следи, но не са подготвени за това, защото не са съдебни лекари.
Специалист по съдебна медицина се изгражда след завършване на общо медицинско образование за лекар и специализация повече от четири години.
Специализацията би следвало да се извършва в Институт по съдебна медицина. Като няма институт сега специализацията става на различни места, с различен опит и разбирания и непълна база за обучение.
В института ще постъпват всички искания за екпертизи по съдебна медицина, психиатрия и психология, които ще се разпределят на случаен принцип.
За института ще работят лицензирани експерти– лекари, външни специалисти, нещатни сътрудници, които са утвърдени и работят към други медицински заведения.
В института ще има Медицинска комисия, която утвърждава и лицензира, контролира дейността на всички медицински специалисти. Комисията ще отнема лиценза при системни нарушения или проявена системна некомпетентност.Този институт отговаря, както за кадрово обезпечаване с медицински експерти, така и за повишаване квалификацията не само на лекарите, но и на криминалистите. Тази дейност е от изключително значение при събиране на следи за доказване на престъплението.
Няма да има и неправилно разпределение на финансовия ресурс, който държавата ще предоставя на Института за разпределяне. Това ще доведе до подобряване качеството на работата по експертизи и до съкращаване на сроковете за изготвяне на съдебно медицински експертизи /СМЕ/, съдебно-психиатрични и психологически експертизи./СППЕ/.
Качествената и навреме предадена експертиза ще доведе до намаляване на искания за разширени и повторни експертизи и необходимите средства за това.
При подобни условия едва ли ще се стига да разширени и повторни експертизи, което ангажира много повече време и средства и забавя съдебния процес.
Колаборацията между съдебната медицина и останалите експертни звена ще се подобри.
В инстиута ще има звена за изследване на биоматериали и изготвяне на експертизи.
Ако има Институт ще се извършват правилно за нуждите на правораздаването изследвания и анализ не само чрез кръв и урина, а и всички видове биологични течности и материали, косми, слюнка, кардиологични психиатрични и психологични изследвания и прегледи. Така ще се обогатяват съдебните експертизи и на база интерактивен експертен опит. Така максимабно ще се избегне защитата на тези и заключения, които противоречат на истината.
Самият институт ще има възможност да се усъвършенства и равнява за развитието си. Ще има тарифа по наредба на министерство на правосъдието и строгорегламентирана връзка между експерт, разследващ, прокурор, съдия. Това ще бъде вид мярка срещу възможност за корупция. Така нито разследващият нито страните ще могат да оказват влияние върху експерта. А експертът също няма да бъде пречупван заради нуждата му да упражнява професията си и да получава възнаграждение.
В закон за вещите лица или в подзаконов нормативен акт следва да се предвиди ПРАВО НА СТРАНИТЕ В СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС и на досъдебното производство да се обръщат към Института за СМЕ и СППЕ.
или към комисия от съответното звено по всички видове експертизи към Министерство на правосъдието и да искат лицензиран и регистриран експерт от съответната компетентност да изготвя заключение по зададените му въпроси срещу заплащане на възнаграждение по тарифа.
Така се прекратява сферата на сивата икономика в елемента на дейност на експертите и се намалява корупционния индекс. До тези звена следва да има достъп всеки гражданин или негов адвокат. На основание сключен договор с Министерство на правосъдието и срещу заплащане на нормативно определена такса, да получава компетентна експертиза, която да може официално да представя в съда
Обнадеждаващ епилог.
На фона на апокалиптичното състояние на съдебната ни медицина звучи невероятно, че българин е президент на Международна асоциация на съдебно-експертните науки по съдебна медицина и криминалистика. Това е най-голямата глобална организация на всички клонове на криминалистиката и правните науки, занимаващи се с разследването – вкл. хуманитарна криминалистика, балистика, ДНК, съдебна биология, съдебна медицина, киберсигурнст, дактилоскопия, медицинско право, траслогия и пр.
Това е Д-р Янко Колев. Освен съдебна медицина е специализирал и криминалистика. Работи като съдебен лекар-експерт в Габрово и преподава в Медицинския университет в град Плевен и в Националния институт на правосъдието – НИП.
Според него съдебният медик не бива да изразява лично мнение, а да се съобразява със становището на Дружеството на съдебните медици.
Доктор Янко Колев е ангажиран и с организация на едно изключително престижно мероприятие – провеждането в България през 2026 г. на конгрес на Световната организация на съдебните медици.
Дано преодолеем колапса на съдебната медицина, психиатрия и психология с цел правосъдие. Дано законодателят възприеме опита на другите световни демокрации и създаде Институт по съдебна медицина, психиатрия и психология у нас до Световния конгрес в България през 2026 г.
Автор: Адвокат Надежда Ковачева