Петър Бучков 
Нощта на Съединението (б.а. 6-ти септември 2019г.) около 22.00 часа в Созопол. Градът кипи от пришълци покрай дългия уикенд за светлия празник.
По така наречената „Весела уличка“ (б.а. ул. Ропотамо, покрай плажа Харманите) текат нескончаеми тълпи като река, но едновременно в двете посоки. Въздухът се тресе от невероятна смесица от чалга до техно от скупчените заведения, притиснали „реката“.
Млад мъж изкрещява:
„Ти идваш ли или ше ми се праиш!?“.
Въпросът му със заплашителна нотка е отправен към нагиздена млада дама от другата страна на бурния поток от движещи се тела. Наместо отговор жената прави нацупена физиономия. Следва „Идваш ли или ше ми се праиш!?“ с още по-зловещ тон и съответно още по-нацупена физиономия. И отново, и отново…
Колкото по разкривени стават муцките на дамата, толкова по истеричен е крясъкът на мъжа: „Идваш ли или ше ми се праиш!?“.
Реката на тълпата се забавя в сеирджийско очакване.
Миг преди „диалогът“ да прерасне в недопустимо за Европейския съюз насилие над жени, улегнал гражданин от човекопотока деликатно се намесва: „Ама кифло, отговори най-после на тоя баничар: „Ще ти се праа!“ и да затваряме цирка“.
Тълпата по „Веселата уличка“ сякаш замира за миг. Миротворецът тихо продължава: „Поне на този ден да не забравяме, че Съединението прави силата“ и леко погалва ококорената дама с муцките: „Хайде моето момиче, стига се прави, а
тръгвай с любимото момче, където и да е…“.
Дванадесет часа по-късно срещам умиротворителя на опашката пред прочутата турска баничарница на „Веселата уличка“. На дневна светлина откровено си личи, че от години е пенсионер – от редовите. Костюмчето му – къси панталонки, фланелка, шапка и сандали, е видимо на пълнолетна възраст, но изключително чисто и грижливо закърпено. Потънал е в дълбока концентрация пред асортимента и ценоразписа на пекарната. Изведнъж се озарява. От вехтия джоб, на вехтите си панталонки изважда една още по-вехта двулевова банкнота. Ведро я подава на продавача – турчин:
„Моля, може ли едно кексче…“…
Наблюдател: Петър Бучков
